Марин Георгиев стана носител на Международната литературна унгарска награда "Паметна сабя "Балинт Балаши", съобщи segabg.com. Наградата е основана прeз 1977 г. и досега е връчвана 21 пъти. Това се прави всяка година в деня на Балинт - 14 февруари. Тогава един унгарски поет и един чуждоезичен поет преводач получават сабя от някоя от унгарските крайгранични крепости от ХVI век. Сабята е ръчно изкована от унгарски оръжеен майстор. Тази година за 22-ри път наградата бе връчена на тържествена церемония в гобленната зала на престижния хотел ,,Гелерт" на българския поет и преводач за заслуги в художествения превод на унгарска литература и на унгарския поет Ласло Лазар.

БАЛИНТ БАЛАШИ е унгарски войн, поет, преводач и основател на унгарската лирическа поезия.  Роден е на 20 октомври 1554 г. Писал е на унгарски, словашки и турски език. Любовната му лирика се отличава с оригиналност, но е повлиян от Данте и Петрарка.

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

"Когато искаш да намериш жест, когато търсиш как да играеш на сцената, трябва само едно - да се вслушаш в музиката. Композиторът вече се е погрижил за това."

Мария Калас, оперна дива, родена на 2 декември преди 100 години

Анкета

Ще подарите ли книга за Коледа?

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

„Наполеон“ - филм за възхода и падението на един амбициозен лидер

 

Ридли Скот здравата се е потрудил върху своя епос и заслужава похвала, която ще му е необходима в неговото по-нататъшно творческо развитие

„Диада“ без доза щастие

„Диада“ е честно реализиран филм, с уверена и с ясни послания режисура, впечатлява и операторска работа

За „Ваймар експрес“ и силата на таланта

 

На финала авторката на филма търси помирителен жест – тя деликатно и предпазливо, премерено и едва ли не извинявайки се, стига до извода, че личността и пристрастията на Мутафова отстъпва пред силата на нейния талант, което си е и самата истина.