ГЕОРГИ НИКОЛОВ

Както не точно тъй е казано в Еклисиаста, има време за събиране на камъчета под езика, има и време за изплюване на камъчета. Такива са камъчетата на Марин Георгиев, но те са и камъчета Сизифови. Тикани мъчително към върха на езика, аха, да бъдат издумани, но връщащи се отново в подножието, под езика. Държани там като таблетки валидол, които не успокояват ни сърцето, ни съвестта. Накрая изречени. Изречени като фрагменти, прозрения, изповеди, рефлексии за литературата и изкуството, студии за известни наши писатели, реабилитирани спомени – по-малки и по-големи късове текст, събрани на едно място.

Някой би казал, че това е видрицата на Марин Георгиев. Да, но не точно. Композиционната постройка на книгата е като Вавилонска кула, издигната от различни градивни материали, но така споени със смисли и значения, че тази кула не рухва, а остава монолитна.

Може би Марин Георгиев не подозира, но той по параболичен начин е обяснил замисъла на книгата си чрез своята рефлексия за фрагментите на Атанас Далчев. „Тънките му “Фрагменти“ са енциклопедични по обхватност: естетика, история, морал, поезия, проза, национални и световни величини в литературата, уроци по изкуство и критика, по художествено майсторство, психологизъм.Те са универсален ключ за познание и размисъл.“ Мисля, че това напълно се отнася и за същността на „Камъчета под езика“ – една още по-мащабна мозайка от промислени и проникновени текстове.

Единственият начин да имаш власт над думите е като им служиш. (Каквато впрочем трябва да е всяка власт.) Тези думи са всъщност камъчетата под езика – остри и грапави, дращещи. Мисли, правещи рани по Ханчевски. „О, как ни разпъват думите, как ни съблазняват и покваряват, как цялото ни същество ще се пръсне от усилието да се изравни с тях, да ги изпълни отново със смисъл, а това означава да пожертваш себе си.“

Една такава приглушена трагичност пронизва цялата книга, но тя е озарена и от светлата ирония на разбиращия битието, на прозорливия наблюдател на неговите парадокси.“Светът на бъдещето никога не може да бъде по-добър от света на миналото.Само надеждите и мечтите ни го правят такъв.“

Известно е, че изкуството е в детайла. Но в детайла съществен, който води неминуемо до обобщение. Като поет, автор на „Село“ и „Памет“, Марин Георгиев отлично знае това, но то му е и инстинктивно присъщо. Така личното при него прераства в общозначимо. Води до онова малко клиширано, но пък много вярно признание на читателя, че това като че ли е писано за него. Разбира се, тази книга, без да е специално предназначена за тях, все пак е повече интересна за хора на перото, изкушени от литературата и посветени на нея. Но хвърляните от автора камъчета във водата описват и по-широки концентрични кръгове…

Всъщност много от камъчетата на Марин Георгиев са отломки и от камъните, хвърляни по него като ярък публицист. Но той грижливо ги е събрал и подредил в тази книга. И в нея всяко камъче си тежи на мястото – под езика. 

Марин Георгиев, „Камъчета под езика“, изд. „Литературен форум“, 2023

„На четиридесет години открих, че кралицата на всички цветове е черното.“

Огюст Реноар, френски художник, роден на 25 февруари преди 183 години

Анкета

Ще подарите ли книга за Коледа?

Да, както винаги - 80.8%
Да, за първи път - 0%
Не, предпочитам друго - 15.4%

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Опера без... текст?!

 

 

И все пак германската композиторка от румънски произход Адриана Хьолцки вече направи този абсурден авангардистки опит

Между документалното и въображението

 

„Мери. Раждането на Франкенщайн“ – фокус на текста е вглеждането в творческия процес, довел до създаването на най-популярния роман на Мери Шели

"Най-дългата нощ" - майсторска работа. И днес се гледа с удоволствие

 

Филм на Въло Радев от 1967 година, по сценарий на Веселин Бранев, оператор Борислав Пунчев, музика Симеон Пиронков