ИВАЙЛО ИВАНОВ
С удоволствие сядам да пиша отзив за "Отворена книга" на Марин Георгиев, с удоволствие и, би могло да се каже, с увлечение. Романът наистина те грабва, държи вниманието ти, мами те по пътищата на съдбата и увлича. Но роман ли е това? Да, есенциално казано, това е именно роман. Иначе, чисто жанрово и в някаква степен формално, това е сборник статии, спомени, записки, помени за мъртви приятели и есета. Особено талантливо са постигнати последните два жанра от книгата. В спомена и есето Марин Георгиев е ненадминат. Не случайно навремето Радичков му казв
а, че в портрета му за Васил Попов не може да се пипне и дума. Същото по-късно потвърждава и Георги Мишев. Аз бих казал - и онзи за Петър Ковачев, Андрей Германов, Петко Сираков, Таньо Клисуров, Паруш Парушев, ранната им търновска младост и още толкова други словесни отрязъци. Късове трептящ от тежестта на дните си живот.
Аз съм Марин Георгиев!... И през кристала на една такава формула би могла да се прочете жанровата канава и емоционалната тъкан на книгата. Какво имам предвид? Имам предвид една особено дълбока мъка, болка, скръб, тъга и нерадост, която поражда животът, стоварвайки се с тежкия си шлюз на преминаващ Титаник връз душата ти, имам предвид, че ти го мислиш тоя живот, озърташ се от ранни младини около себе си, "Защо съм тук?", "Какво съм аз?", "Защо въобще човек се ражда в тоя свят?", трупаш събития и битки, болки и полемики, за да може един ден - след повече от петнадесет книги - никой да не забелязва твоето иначе ярко присъствие в националния литературен живот и едни дерибеи да хвалят други тарикати и дерибеи. Ето, това имах предвид!... Доволен ли си от отговора на тоя въпрос?... Не си мисли, че не съм имал точно теб предвид!... Мен Марин Георгиев ме е учил на полемика, ти какво знаеш!...
Аз сега да сменим за малко струната и ракурса и да извърнем взора си към нещо, което е по същество различно и есенциално друго. Замисляли ли сте се например защо Светлозар Игов е приятел с Марин Георгиев, защо Дьорд Арато, Петер Юхас, Владимир Попов, Иван Цанев и Маргарит Жеков са приятели с него, а вие, примерно да речем, не сте? И вие и в действителност не сте... Ей сега ще го обясним и тоя въпрос. Защото ние, драги ми Милойко, сме добри по сърце, затова! А вие не сте чак в толкова дълбока степен добри по сърце - устройва ли те сега отговорът и на тоя въпрос? И то си е и самата истина, между другото. И защото често пъти добротата може да има и полемичен характер. "Вие сте рожби ехидни", казва на фарисеите Христос - именно за да ги освободи от тяхното фарисейство - "Вие сте мъртви приживе”, вие напомняте, поне с нещо, на едни варосани гробници". Когато няма кой да казва на "варосаните гробници”, че са такива, когато няма кой да възкреси от мъртвите Петър Ковачев, Андрей Германов, Христо Кацаров, Славчо Красински и още толкова други, тогава ще се спихне и саморазложи още повече една литература. Именно това става в момента и с нашата.
В последните години Марин Георгиев върви към окрупняване на своето творчество - и така би могло да се каже, та да ме разберат и някои от по-далечните негови "приятели". В "Доживяване" е събрал всички заслужаващи внимание стихове, писани в периода 2001-2011 г.
Тоест, след като разни вагабонти и ченгета от Държавна Сигурност - чрез пет едновременно течащи дела - доведоха до невъзможност вестника "Литературен форум” да излиза повече. Всъщност защо, той си излиза и сега, много по-рядко, разбира се, с не повече от седем-осем броя за годината, но и това никак не е малко, според мен. (Литература е това. Не е "Дневник” или "Капитал”.) Библиотека "Българска сбирка” също продължава да работи и да издава хубави и паметливи за националната литературна история книги. Не това е най-важното, разбира се. Много по-важно е, че след този потрес Марин Георгиев има повечко време да остане насаме със себе си и да напише още много и много нови стихове, които събра в "Доживяване”, а старите му стихове, от предишните четири книги, те пък могат да бъдат намерени в лирическия сборник ,,До тук”. Виждате ли какво изразително заглавие... Окрупняване, ви казвам!... Събира ги, все едно в някакъв нов Ноев ковчег, но според мен, още е рано. Много има още той да даде!... Добре, че бяха ченгетата да намалят интензитета на вестника, че иначе кога щеше да остане насаме със себе си и да и донапише, окрупни, композира и издаде той тези сборници?... Няма как да кажеш "Прочетете тези книги”, защото ще те съдят за полускрита и навряна из шубраците на текста реклама, разгърнете ли ги обаче някой ден, далеч от аспирантския си изпит, тайно и от себе си, със сетивата на топлинното си тяло ще усетите, че това е една не само талантлива и умна поезия (това, едно на ръка!), но и че вековните корени и темели на патриархата имат точно толкова дълбоки основания, колкото и светът на модерните преживелици и гадания, обрамчени с културоложко-понятийни догми и норми. Тоест, да бъдем селяни. Да не бъдем до уши ухилени гнусаро-тарикат-интелигенти, търчещи от медия в медия, като натурничета с възпалени до малиновочервено задници - на това настоява главната интенция в поезията и добрата проза на Марин Георгиев. Действително, прочетете тези книги. Прочетете и още толкова други, които са от сонма на онези, официално пренебрегнатите. Защото княз на този свят е дяволът. Той обаче не е Цар, не е Пантократор. Бог знае своите. И се грижи те да бъдат историческите победители отвъд чертата на рационалистки обозримото.
Марин Георгиев, "Отворена книга", Личен роман, изд. "Хермес", Пловдив, 2011
Марин Георгиев, "Доживяване", изд. "Фабер", Велико Търново, 2011
Марин Георгиев, "До тук", изд. "Слово", Велико Търново, 2011 г.
Литературен вестник, бр. 9, 2012, 7-13.03.
