БОРИСЛАВ ГЪРДЕВ
„Някой винаги гледа“ от Марин Георгиев е интересно, смислено и поучително четиво, създавано в продължение на десетилетия - от 1967 до 2015 г. То е панорама на една епоха, но поднесена откъслечно – фрагментарно, на тласъци и напомня по-скоро документален телевизионен сериал за времето – последните години на зрелия социализъм и началните протуберанси на демокрацията.
Текстът е ясно субективен, до болка откровен и разголващ, готов да взриви автора си, но издаващ силен и чепат характер, който държи на позициите и вкусовете си.
Едновременно с това е разказ за израстването на едно селско момче – притеснително и впечатлително, което разбира, че след като не е физически привлекателно и силно като ученик, има само един шанс в живота да бъде различен и важен – като се утвърди в литературата като поет, публицист и издател.
Тази амбиция движи Георгиев през годините, тя поддържа тонуса му.
Тя преодолява гафовете от плевенския кръжок, трепета на първите публикации - в „Пламък“ например! , амбицията да се завладее София от Варна и „Литературен фронт“, да вземе жителство и построи кооперация на пъпа на столицата – на „Патриарх Евтимий“, да издава книги, да се печели авторитет и популярност.
Марин Георгиев наистина има с какво да се гордее като лирик и изследовател, да разказва за приятелствата си с фигури като Найден Вълчев, Светлозар Игов, Иван Цанев, дори с амбивалетния Николай Кънчев, да се разграничава от фактори като Георги Константинов, Константин Еленков и Любомир Левчев…
Материалът в мемоарната книга е добре композиран и компресиран.
Хора от моето поколение има какво научат за биографията на Георгиев – вкл. и за неуспешния опит да бъде махнат като ръководител на „Литературен форум“ през 1996 г.или за цената, която трябва да плати за прословутото софийско жителство през 1979 г., да направят необходимите съпоставки и преоценки.
Поради спецификата си този текст има шанс за въздействие именно като електронно издание, което ще се чете и ползва от много повече читатели и потребители, отколкото би привлякло в книжен вариант.
Освен мемоар „Някой винаги гледа“ е и равносметка на един живот, на извървян творчески път.
Марин Георгиев няма от какво да се страхува като поет и преводач – от руски и унгарски, където има безспорни постижения, както и от документално – публицистичните проучвания „Третият разстрел“ и „Крах на митологията“.
Георгиев обаче пише под сурдинка и с недомлъвки за сполетялото го през 2002 г.
Читателят не разбира коя е причината за спирането на седмичника „Литературен форум“ – внезапно и неочаквано, защо всичко се срина и как той е успял да оцелее и да се изправи на крака.
Хубаво би било един ден мемоаристът да хвърли светлина върху този най-тежък период от живота си.
Допускам, че никак не му е било лесно, след като се оттегля от литературата за близо десетилетие и се завърна в нея, буквално като излязъл от гроб, през 2010 г.
И още нещо важно – книгата е недовършена.
Предполагам умишлено, тъй като авторът явно ще продължи да работи върху нея.
Иначе защо ще оставя празни цели раздели като „Непоискани писма“, „Заговорът на мъртвите“,, „Дневници“ (въпреки че има дял „Вместо дневник“) и „Късове“.
При тази ситуация ще трябва да се въоръжим с търпение и изчакаме следващия му мемоарен опус.
Той очаквано ще бъде отново предизвикателно, но честно написан, някои от останалите живи класици на литературата ни сигурно ще се видят в непривлекателна светлина, други ще претендират, че не са били такива – лицемери, сребролюбци, дребни душици…
Ще има полемика и дебати, право на отговор и допълнителни обяснение и уточнения.
Така, както винаги се случва, когато се появи силно, страстно и полемично написано мемоарно четиво.
Марин Георгиев, „Някой винаги гледа“. Написано между другото (1967 – 2015), електронно издателство „Литернет“, Варна, 2018
