SKIF.BG публикува откъс от „Камъчета под езика“ на Марин Георгиев, която се очаква да излезе до дни. Изданието е реализирано с финансовата подкрепа на Министерството на културата и се издава по повод 75-годишнината на автора, макар той да я навърши на 9 април 2021 г.
АНОТАЦИЯ
Камъчета под езика“ е една своеобразна видрица от втората половина на 60-те години та до днес; животът, неукрасен, неразгадаем, видян в упор; изговаряне на мълчаното: камъчетата, които всеки държи под езика, само че сега извадени на показ. Разнородно, а всъщност единно съдържание — защото общото между текстовете, сред които политически коментари, сравнителен анализ на поезия, любими писатели, сондажи в историята, импресии и фрагменти, даже еротични и разголващо интимни, срещите със старостта и смъртта е изразилият ги. Становища, мнения, оценки, някои от които с категоричността и радикалността си могат да се вземат за крайни. Но така е, когато зад думите стои автор, който поема отговорността да ги сподели. Авторът е наясно, че по българските земи така не се пише.
ЗА АВТОРА
МАРИН ГЕОРГИЕВ е роден на 9 април 1946 г. в с. Биволаре, Плевенско. Завършил е българска филология във ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“ 1971 г. През април 1990 г. е назначен за зам.-главен редактор на бившия орган на СБП "Литературен фронт", преименуван в "Литературен форум", по-късно става директор на вестника и издателството, а от 2001 г. е техен собственик. През 1994 г. напуска Съюза на българските писатели и създава Сдружение на българските писатели, а през 1996 г. - "Форум Българо-унгарска взаимност - 2014" със седалища в Будапеща и София. Негови стихове са превеждани в антологии на българската поезия в Русия, САЩ, Унгария и Македония, а отделни публикации има на руски, английски, унгарски, финландски, словашки, гръцки, румънски, албански и др.
Автор е на повече от 20 книги – поезия (,,Село“, 1975, ,,Памет“ 1979, ,,Показалец“ 1986, ,,От първо лице“ 1986, ,,Доживяване – късни стихотворения“ 2011, ,,До тук – събрани стихове“, 2011, „Se Isten, se ördög“, „Napkút Kiadó“, Budapest („Ни Бог, ни дявол“, изд. „Напкут“, Будапеща, 2015, избрани стихове, съставител Дьорд Сонди), проза (,,Праг“ 1981, ,,Показания“ 1990, „Записки на слугата“, 1991, ,,Третият разстрел – роман-разследване“, който е смятан за принос в документалистиката, 1993, ,,Здравей, разбойнико“ 1995, ,,Отворена книга“ 2011, ,,Звезден пратеник – Николай Кънчев и българската поезия“ 2016, ,,Венчан до живот – моята унгарска Европа“, 2017, „Valaki figyel“, („Някой винаги гледа“ – избрана проза и поезия), изд. „Magyar Naplo“, Budapest 2019, превод и съставителство Дьорд Арато), литературна критика (,,Крах на митологията“ 1995, ,,С подскоците на скакалеца“ 2014, 2015, 2019 ), преводи (Лариса Василиева, ,,Зимна дъга“ 1986, Ищван Шинка ,,Поле и мечти“ 2010). За заслуги в популяризирането на унгарската култура получава четири отличия на Унгария: „Про Култура Хунгарика“ (2001), ордена на президента на Унгария (2016), Международната награда почетна сабя „Балинт Балаши“ (2018), а през 2019 г. става първия чуждестранен носител на наградата за поезия на Фондация „Йожеф Уташи“. През 2016 г. получава почетния знак на Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий” за съществен принос в академичния му живот и издигането на авторитета му.
Книгите на Марин Георгиев се притежават от Библиотеката на Конгреса (САЩ), библиотеките на Харвард, Принстън, Йейл, Колумбийския университет в Ню Йорк, Калифорнийския университет в Лос Анджелис, Британската библиотека и Френската национална библиотека, както и в библиотеките на редица университети с катедри по източноевропейски изследвания.
ОТКЪС от „Камъчета под езика“
ВМЕСТО ДНЕВНИК
1967 - 2022
ПРОГРЕС
Когато победителят не разруши триумфалните арки на победения.
„Каквото ти е писано“... — доказателство за безсилие или отчаяние от усилията.
ОБЕКТИВНОСТ
И все пак — преценяваме хората според това, което са ни сторили.
Измъквах се от мрака и глухотата на селото като из утроба.
Не са ли тайните ни желания бъдещите ни случайности?
Леонардо да Винчи съветва как да се редуват батални сцени: победените обезателно с бледи лица, с очи, пълни със страх; впрочем и лицата на победителите трябва да са бледи, заключава той.
Като си тръгвах от теб, видях лицето ти колко е бледо. После се погледнах в огледалото. И моето беше същото.
Стайнбек: Половият акт е войната между мъжа и жената.
Колкото повече лично щастие ни е отнел идеалът, толкова по-настървено го защитаваме.
Психопатът — друг вид нечувствителност.
Лесно им е на мъжете да правят войни — не раждат.
Стихът — убиец на живот: все едно — невъзкресимо минало или неосъществимо бъдеще.
АКСИОМА
Всеки, който служи на интересите на чужда държава, е предател.
А ако служи на Русия/СССР/Русия?
БЪЛГАРСКО ПОДСЪЗНАНИЕ
Той, който падне…
Христо Ботьов
О, Той е Герой!
Руснаците смятат за свое свещено право да отстояват националната си независимост, но на другите народи не го позволяват.
Които се осмелят — обвиняват ги в национализъм и ги имат за русофоби.
СУТРИН
Все още се намирам в огледалото…
ЗА ЖЕНАТА
Който владее тялото, владее и душата.
След толкова телесни промени с годините единственото, което не се променя в мен, е душата. Все същите щения и заблуди.
Само Тя е константна величина.
И в това е единствената ми надежда, а и доказателство, че е безсмъртна!
ПОСТСОЦ
Европеизираме се, като балканизираме Европа.
Разумният избор не е морален.
Голямата поезия е онова, което не може да се усвои.
Останалото е занаят.
В БРАКА
Сигурността на притежанието убива жаждата за притежание.
Митът за кървавото петвековно турско робство обслужва
мита за Дядо Иван.
Първата половина от живота ми мина под властта на комунистите.
Втората половина — в свалянето им от власт.
ПРИРОДА И ЧОВЕК
Или всичко ни подражава, или ние му подражаваме.
Всичко руско е НАЙ!
НАЙ-вънизмът — болестта на империята!
Или другото име на комплекса за малоценност…
Заиграването с историята обикновено е за сметка на заиграващия.
ПО-ДОБРИЯТ СТОПАНИН
Плочите пред входа на Централната поща за обикновени граждани повече от десетилетие хлопат като клавиши на повредено пиано, разредени и щръкнали като старчески зъби; завали ли — редовно опръскват глезените на жените и крачолите на мъжете.
Тротоарът е грижа на Общината, но и тя, както самата богата Поща, нехае — държавата е лош стопанин, подсигурен от бюджета; на същия принцип е и Общината.
И тротоарът хлопа ли, хлопа...
А какво би станало, ако сградата бе частна собственост?
Частникът е добър стопанин и няма да харчи за нещо, което трябва да направи Общината.
И плочите пак ще хлопат.
В стихотворението на Далчев „Мълчание“ думите се къртят камък по камък.
ЛЕСБИЙСКИ СЮЖЕТ
Русия много харесва България.
Направо ще я изяде с парцалите...
В поезията ни има словосъчетания и римови конструкции, които изчерпват феномена и вече не може да се каже по-добре от
следващите поети. Например:
Недей дочаква и зори,
Върви ори, ори ори…
Или пък:
... зинали са страшни долове…
За мен е ясно, както че ще съмне…
Какъвто и епитет да слагаш към зинали и долове, няма да постигнеш същата изчерпателност и въздействие.
В живота никога не знаеш кои са враговете, кои — приятелите ти.
Те често разменят местата си.
Литературата наистина е дълго бягане. И то не само приживе, но и след смъртта…
ПРЕЗ ПРОЗОРЕЦА НА АВТОБУСА
Пръхкав снежец и стъклест скреж са напудрили Витоша.
Разликата между мен и моите колеги: те цял живот култивират в себе си поета, а аз искам да го убия.
Свидетелят или Героят. Кой е по значимостта за историята. Във времена на бран и сражение безспорно Героят, в мирни времена — Свидетелят.
А аз къде съм...
Свидетелствайки, станах герой...
Първата работа на поета е да си разчисти сметките със смъртта. И така, разчиствайки ги, понякога постига и безсмъртието.
Чудо, в което не участваме, не може да се случи.
Истината бавно излиза наяве, а като излезе — никой не се интересува от нея.
Борис Христов е пресечна точка и резултантна на различни и противоречиви сили: драмата на сирачеството, липсата на характер, преживените унижения, отредената му роля на аутсайдер, стремежа да не остане провинциалист, отчаянието, че връстниците му от Търново се постигнаха, а той не успя, даже и завистта към тях, страха, че може би никога няма да успее, провалите, които само той си знае, всичко това на фона на вродена артистичност и неясен, но изнервящ го талант, който го държеше изправен на нокти. В един миг всичко това се мобилизира, за да се реабилитира пред себе си; той рискува, без да вярва в резултата.
Резултатът го учуди и не знаеше какво да прави с лаврите. Струва ми се, че и досега не знае.
За две неща е петимен българският писател: да има кой да го издаде, а още повече — кой да го прочете.
Вярно е, което ни е изгодно.
Нравствените максималисти — бъдещи конформисти.
Натурата винаги ще ревизира литературата...
СЛАДОКУСНА*
Гладкият, хлъзгав и хлъзгащ по-надолу погледа ти корем, а там — набъбналата, почти усмихната цепнатина, като уста, пълна със слюнка, предвкусваща мечтаната вкусност.
- - - -
Бавно, но неотстъпно навлизах в нея и когато достигнах възможното дъно, тя потръпна като корона на дърво от първия удар на брадвата, забита с ярост в стеблото ѝ, а гърленият є вик,
радостно-ликуващ, се изтръгна от нея като отскочила треска.
Ехото му бе кратко и остро, като отблясъка й. - - - -
И тя несъзнателно, с обърнати длани и изпънати пръсти търсеше ръцете му като за помощ пред наближаващия върховен миг, а всъщност да ги стисне до счупване и така да му благодари за него предварително. Пипнешком, едновременно с нея, и той търсеше нейните пръсти, за да ги стисне със същата сила.
В този миг тя политаше или искаше да полети, защото тялото не можеше да настигне изригнала из нея и рееща се вече, в незнайни, може би райски предели възторжена наслада — дали това не е раят, който Господ ни е отпуснал за утешение. В този миг, а и преди него, те сякаш набираха скорост за полета и същевременно влизаха в друго измерение, хем земно, хем неземно, което не можеха да не посрещнат със затворени очи, с прилепнали от сладост клепачи, защото то, без светлина, имаше силата на заслепяващата светлина.
ТРЕТО ОКО
Писателят хем е вътре, хем — отвън, хем участва — хем наблюдава. Разполовен, той пак е цял.
ЧУЖДАТА ЖЕНА
Чуждата жена не е като своята — обладаваш я като невидял, като всичко чуждо, което е по-желано от ѝманото свое. Обладаваш я с хищна и яростна страст, грубо, нещадящо…
И от това й е по-хубаво; топи се в ръцете ти, стене разгорещена, непомнеща се, омекнала като восък. Имаш усещането, че я разглобяваш на съставните й части, преобръщаш я издъно, вадиш душата й.
Съпругът е милостив, нежен, щадящ…
И си представяш, че изникнал внезапно, ще се хвърли да я спасява, помислил, че я биеш или убиваш…
А тя примира от наслада!
КЪСЧЕ ОТ ПИСМО
… върховен миг е, когато прониквам в жената; вдъхновяващо е, трепетно е, сякаш зачевам света.
Така е от гледна точка на мъжа, а как е от гледна точка на жената — не знам; може би и тя трепти в очакване да бъде оплодена…
Не само на страха — и на любовта очите са големи.
Изглежда, божественото начало е по-силно в човека от греховното: любовната среща се провали и аз се почувствах по-щастлив, отколкото ако се бе осъществила.
Осъществяването знаех от предишен опит.
Какво блаженство е да си душечист!
ПРАВОПРОПОРЦИОНАЛНО
Колкото по намалява силата на плътта, толкова по растат угризенията на съвестта.
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА
Дори и когато говори, устата й говорят за друго…
БАЛАНСЪТ НА БОГА
Някои ще кажат — на природата.
Съгласен съм.
За мен друго е важното: обикновено дъщерите приличат на бащите, синовете — на майките.
Сякаш Бог прелива една и съща същност, като я редува веднъж в мъжки, друг път — в женски съсъд.
И така, на дело, ни напомня да не стигаме до крайност: нито в принудите към жената, нито жената — в принудите към мъжа.
Ако в този живот си мъж, в следващия може да си жена и да изпиташ на гърба си собствените си издевателства.
И обратно.
Който не може да си реши проблемите — споделя ги.
За българската глава царствената корона на свободата се оказа по-тежка от трънения венец на робството.
Далчев за мен е революционер на мисленето и поетиката, не на действието, какъвто ни внушават, че е Вапцаров. До Далчев слагам Багряна. При тях социалното присъства, без да е цел. Както е при истинските художници.
Поезията на късния Иван Цанев: поезия на поет, който повече знае, отколкото може.
РОЖДЕН ДЕН — 9 април 2016
Днес навлязох в десетилетието, от което обикновено не се излиза жив.
ПО ПЕНСИИТЕ ИМ ЩЕ ГИ ПОЗНАЕТЕ
Кой е управлявал в последните 30 години, може да се разбере дори само по едно: кои са с най-високи и кои — с най-ниски пенсии.
С най-високите са охранителите на режима до 1990 година, служителите на МВР и ДС, най-ниските — на така наричаните „трудящи се“, обикновените хора, вкл. учители, журналисти, писатели, артисти, певци, учени, инженери...
ОТ ЧИНИ ДО ЧИНИЯ
Така се изнизва животът ни: от тази на масата, до тази в тоалетната...
Няма да е лесно: ще трябва да умра заради себе си!
НАЦИОНАЛНА ГОРДОСТ II
Мине, не мине век — и българинът се отрине: изхлузва се изпод развалините на поредната срутила се империя — ожулен, изподран, изпокъсан, глуповато ухилен: Пак оцелях!
Оцелял?!
Дали наистина е оцелял и ако е — за какво?
1989-а И СЛЕД НЕЯ
„Революцията“ бе функция на еволюцията на БКП.
СЪДБА БЪЛГАРСКА
След като не успяха да построят комунизма, сега трябва да ги изтърпим да построят капитализма...
РОДНО СЕЛО
Мястото, в което няма да се върна.
НЕ БОЙ СЕ...
Загубата е част от печалбата!
Битката за безсмъртие започва, когато вече не можеш да участваш в нея.
БЕДНОСТ
Да подносиш дрехите на социализма в условията на капитализма.
ЦЪРКВАТА
Доказателство за безсилието на човека.
Или на Бога.
"КАМЪЧЕТА ПОД ЕЗИКА" ТУК
