МАРТИН МАРИНОВ

Мощта на лятото си личи най-ясно, ако рано сутрин застанеш под асма: листата са надвесили плътно зеления си покров, но светлината е толкова силна, че преминава и през тях: през структурата на плътното листо, през съдържащата се в него преграда и дори през формата му - както рентгеновите лъчи през материята.

Хрумна ми това сравнение, не защото в него има нещо изключително, или е някакво прозрение, а защото има и такива автори. Наблюденията и обобщенията им са като тази ранна, неотразима и всепроникваща светлина: успяват да осветят всяко ъгълче и всяко петно от останалото в сянка битие. С отделна реплика, с кратко описание, с вглеждане в на пръв поглед ясни, но въпреки това невидяни неща - и ги осветяват.

Такава е книгата на Марин Георгиев "Камъчета под езика" - за мен жанрово неопределена, но точно като самия живот, в който няма отделни жанрове, а всичко е просто Битие. Живот. И смърт.

Чета я бавно, на трудни глътки, както се пие скъпа вода, вода, която може да те спаси, ако не я профукаш лекомислено, знаейки че наблизо няма вода. Рядка книга!

Аз не зная как се прави вкусно ядене, но когато ям, го разпознавам: по отделни нюанси в него, по специфичната му принадлежност към храната изобщо, и главно по дълбочината на вкуса. По критическата добросъвестност, която не се провира срамежливо, а мощно се долавя от всеки ред на изстраданите и проумени детайли на живия живот.

"В драмата на победените е скрито бъдещето на тържествуващите победители" - отбелязва той, без да обяснява защо. И нима е нужно?! Или - "Стиховете проговарят истински, когато авторите им замълчат завинаги". Или "Влюбеният е загубил предварително"... Книга-сентенция.

Поет и мемоарист, публицист и издател, Марин Георгиев е автор, който може и трябва да се чете внимателно и задълбочено, каквото е всичко, написано от него - и за пореден път се убеждавам, че той и не може да бъде четен по-различно, защото тогава човек ще ощети себе си, не него. Написаното от него е амалгама от автобиография, история, литература и конюнктура, строги и точни наблюдения на писатели и поети, на характерите и поведението им, както и превъплъщенията им и преди, и сега. С две думи - движението на живота по широкия му и непознат друм. Топло, вкусно слово, което трябва да се яде, както се яде сладко - бавно и с малка лъжичка. За да се усети не само дълбокия му вкус, а и да се запомни, както се помни бутикова дреха - шита ръчно, с много въображение и любов към ценителите.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

„Състоянието на война служи единствено като оправдание за тирания у дома.“

Александър Солженицин, руски писател, роден на 11 декември преди 105 години

Анкета

Ще подарите ли книга за Коледа?

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

„Наполеон“ - филм за възхода и падението на един амбициозен лидер

 

Ридли Скот здравата се е потрудил върху своя епос и заслужава похвала, която ще му е необходима в неговото по-нататъшно творческо развитие

„Диада“ без доза щастие

„Диада“ е честно реализиран филм, с уверена и с ясни послания режисура, впечатлява и операторска работа

За „Ваймар експрес“ и силата на таланта

 

На финала авторката на филма търси помирителен жест – тя деликатно и предпазливо, премерено и едва ли не извинявайки се, стига до извода, че личността и пристрастията на Мутафова отстъпва пред силата на нейния талант, което си е и самата истина.