Библиотеки – повече читатели, по-малко заети книги
През 2014 г. библиотеките с фонд над 200 хил. единици са 48, или с 2 повече от предходната година. Библиотечният фонд се състои от 33 595 хил. документа: книги, вестници, списания, бюлетини и др. Регистрираните читатели са 250 хил., което е с 16.3% повече в сравнение с предходната година. Посещенията в библиотеките също се увеличават (с 21.6%) и надхвърлят 4 млн. Заетите книги намаляват - 27 броя средно при 29 през 2013 г.
С най-висок дял от общия библиотечния фонд са книгите - 56.0% (18,8 млн., следвани от аудио-визуални, електронни, графични и картографски издания, патенти и стандарти и микроформи - 29.3% и периодика - 14.7%.
В Националната библиотека "Св.св. Кирил и Методий" през 2014 г. има регистрирани 7, 9 млн. библиотечни документа, което е с 45 хил. повече в сравнение с предходната година. В 27-те регионални библиотеки в областните центрове фондът е 11,9 млн. и се увеличава 4% в сравнение с предходната година
Кино – по-малко български филми
През 2014 г. са произведени 114 пълнометражни, късометражни и среднометражни филма, от които 16 за киномрежата, 96 за телевизията и два за други цели. В сравнение с 2013 г. се наблюдава спад с 42.9% в общия брой на произведените пълнометражни филми, като през 2014 г. те са 16, от които 13 са за киномрежата, а два - за телевизията (сериали с общо 18 епизода). Броят на произведените късометражни и среднометражни филми е 98, от които игралните са 7, документалните и образователните - 83, и анимационните - 8. В сравнение с 2013 година увлечението е с 14.7%.
В края на 2014 г. броят на кината в страната е 49, а на киноекраните – 196, като увеличението е съответно с 9 и 39. Прожекциите в кината се увеличават с 13.6%, а посещенията - със 7.1%. Прожектирани са 5414 филма: 586 български, 1 283 европейски, 3 140 от САЩ и 405 от други страни.
Най-голям е броят на кината в Югозападния район - 19 със 148 хил. прожекции, посетени от 2.8 млн. зрители. В столицата функционират 15 кина с 92 екрана, в които са прожектирани 2 346 филма.
Музеи – входът без пари привлича посетители
204-те музея се разделят на 86 общи и 118 специализирани (включително художествени галерии). Движимите културни ценности, формиращи Националния музеен фонд, са 7,6 млн. фондови единици, като техният брой се увеличава с 1.9% в сравнение с 2013 г. Посещенията през 2014 г. са 4 781 хил. и се увеличават с 3%. Приблизително една шеста от тях (764 хил.) са осъществени в дните със свободен вход. Отчетено е и увеличение на посещенията на чужденци - с 10 хил., или с 1.3% повече в сравнение с предходната година.
Общите приходи през 2014 г. са 44,1 млн. лв. и в сравнение с 2013 г. се увеличават с 3%.
Театри – повече представления
В действащите 72 театъра е имало 14 694 представления, посетени от 2,3 млн. зрители. В сравнение с 2013 г. представленията се увеличават с 1.6%, а посещенията - с 5.7%. Увеличава се и средният брой посетители на едно представление от 150 души през 2013 г. на 157 души през 2014 г.
Разпределението на театрите по вид и представени постановки през 2014 г. е: 35 драматични театъра с 5964 спектакъла; 22 куклени с 5 841 спектакъла; 7 оперни и балетни театъра с 1 076 спектакъла; 6 драматично-куклени театъра с 1532 спектакъла; 2 оперетни театъра с 281 спектакъла. Приходите през 2014 г. са 68,6 млн.лв., като 23.1% от тях са приходи от билети и от участия в турнета.
Концерти – 10% ръст
През 2014 г. в страната развиват дейност 59 музикални колектива - 6 филхармонии, 30 професионални ансамбъла за народни песни и танци и 23 оркестъра. Представленията им се увеличават с 10%, а посещенията - с 9.5% в сравнение с 2013 г. Дружества, сдружения и музикални компании са организирали 27 рецитала, посетени от 2280 зрители. Осъществени са 837 концерта, посетени от 511 хил. души. 53% от тях са посетили поп, рок и фолк концерти.
НСИ: Лек повей в културните институции през 2014 г.
- Детайли
- Сцена:
- Новини;
-
ВОЙНАТА
Маша Слоним: Днес режимът в Русия е по-суров, отколкото при Брежнев
Съветска, британска и руска журналистка, радиоводеща и правозащитничка за емиграцията, Путинова Русия и Съветския съюз.
-
ОТПОР
Отворено писмо: ПОЕЗИЯТА НЕ Е ИНДУЛГЕНЦИЯ
"Спрете държавната награда „Никола Вапцаров“ до провеждането на честен обществен дебат" - настояват от Асоциация „Памет за утре“
-
НА ФОКУС
СПРЕТЕ УНИЩОЖАВАНЕТО НА УКРАИНСКАТА КНИГА!
Позиция на Факултета по славянски филологии в защита на украинската книга и правото на украинската култура да продължи да съществува
-
ПРИЗВЕДЕНО В БЪЛГАРИЯ
Цветана Табакова - най-несправедливо забравеното име в българската опера
На един коцерт я чува Фьодор Шаляпин и очарован от гласа, хубостта и сценичната й дарба, я кани да му партнира в гастролите му с „Княз Игор” в "Ковънт Гардън", Лондон, в главната сопранова роля на Ярослава.
-
ЧОВЕК и ИЗКУСТВО
Марта Аргерих – пианистката, която предпочете музиката пред славата
Тя беше удостоена от Залцбургския музикален фестивал с отличието „Фестивална значка с рубини“
-
НА ФОКУС
За политиците и културата (без бахура)
„Защото много от големите постижения на цивилизацията тръгват от Европа. Свободната, либерална демокрация е само едно от тях, не най-маловажното. Тя гарантира свобода на словото, равноправие. Гарантира разделението на властите. Гарантира свободата в изкуството...“
Най-четени
Последни
- Маги Джиленхол: Изкуственият интелект не проработи във филма ми за Мерилин Монро
- Ник Клуни, бащата на Джордж - журналистът, който му остави повече от име
- Когато културата влезе в портфейла: хората на изкуството в бъдещите евро банкноти
- Детски издателства създават „остров за спокойно четене“ в София
- Александър Генис: Путин искрено вярва, че е Петър I
"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)
Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд...
„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)
Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.
Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?
За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.
По хълмовете на времето и отвъд тях (ревю)
„Варко“ е доказателство за писателска зрялост на Емил Андреев и неподправеното му майсторство.
Свободата на изразяване (ревю)
Романът на Ванцети Василев „Всичко е джаз“ се чете на един дъх. Писан с перо, потопено в болката и радостта на най-съкровените преживявания на автора...
Единствената писателска грешка (ревю)
„Позиции 2020“ – Уелбек срещу Сартр, политиката и самия себе си




