Научни изследвания показват, че слушането на класическа музика може да подобри слуха, пространствените умения за мислене и дори интелигентността, съобщи classicfm.com. 

Това е "ефектът на Моцарт", за първи път докладван през 1993 г. от учените от калифорнийския университет "Ървайн". Тогава е направен експеримент - на група хора е пусната сонатата на Моцарт за две пиана, докато друга група слуша друга релаксираща музика или стои на тихо 10 минути.

Тези, които са слушали Моцарт, са увеличили значително уменията си през следващите 10-15 минути. 

Изследвани са и дългосрочните ефекти на музиката върху мозъка - на 3-4-годишни деца в продължение на шест месеца са давани клавирни уроци. В края на обучението те издържали тест за пространство и време и се представили с 30% по-добре, отколкото техни връстници, които не са били обучавани музикално. Подобрените им способности продължили 24 часа. Според проучването този резултат се дължи на по-голямата пластичност на младия мозък и продължителността на излагането му на музиката.

Критиците обаче твърдят, че "ефектът на Моцарт" се дължи само на удоволствието, а не на влияние, което музиката има върху мозъка.

  • КОЛЧО СЛЕПЕЦА

    Предателите са винаги най-отпред

    "Като си помисля само, че ако тези българи, дето са против европейска България, живееха през турско, едно щеше да е сигурно – никога нямаше да има Българско възраждане" - Колчо Слепеца, "Из кривиците на времето"

"С мъки, с нещастия е пълен тоя свят, но все пак има нещо, което е хубаво, което стои над всичко друго — любовта между хората." 

Йордан Йовков, български писател, роден на 9 ноември преди 146 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

„Ако не умираме един за друг, сме вече мъртви“

 

Театрална балада за любовта и надеждата

От драмата на човешките страсти до поезията на детството

 

Преводачът Огнян Стамболиев представя двама класици на румънската проза

Ботев отвъд канона

 

За книгата на Анна Алексиева „Христо Ботев: идеологическо моделиране на героичния образ“, 2025 г.