ОТНОСНО: Приет на 23.06.2016 г. на второ гласуване в пленарна зала на Народното събрание Закон за изменение и допълнение на Закона за културното наследство по доклад на Комисията по култура и медии, внесен от Красимир Велчев и група народни представители на 08.07.2015 г. и приет на първо гласуване на 04.02.2016 г.

----

Реформа за оптимизиране на дейностите по опазване на недвижимото културно наследство е необходима. Такава следва да бъде предприета след задълбочен, внимателен и безпристрастен анализ на състоянието на недвижимото културно наследство (юридическа защита и техническо състояние) и нормативната уредба за усъвършенстването на националната система за по-ефективни координация, контрол, превенция и стимулиране на опазването му. Държавната политика на България през последните 20 години в тази специфична област е непоследователна, хаотична и кампанийна, с анахронично, неотговарящо на съвременните реалности законодателство. Липсва ясна визия за националните приоритети и програмна обвързаност с общоприета дългосрочна стратегия, задължаваща всяко правителство да я прилага, независимо от тясно-партийните си интереси.

Направените предложения за промени в Закона за културното наследство противоречат на обществения интерес за опазването и устойчивото управление на недвижимото културно наследство в България. Пренебрегнати са основни принципи за разделяне на експертните от контролните функции на държавата и местните органи. С предложените изменения на закона се създават предпоставки за корупция и промени на културни ценности, без необходимата експертиза, което е заплаха за унищожаване на автентичността на отделни обекти и цели археологически и архитектурни ансамбли, и поставя цялото културно наследство на страната в риск!

 

Господин президент,

Надяваме се да упражнявате контрол върху законодателната дейност на Народното събрание ще наложите отлагателно вето на внесения за второ гласуване Закон за изменение и допълнение на Закона за културното наследство в неговата цялост.

Настояваме до формиране на консенсусна визия и национална стратегия за изграждане и развитие на модерна национална система за опазване на недвижимото културно наследство и в съответствие с директивите на международните документи в областта на културното наследство, които страната ни е ратифицирала (напр. Чл. 4 от Конвенцията за защита на архитектурното наследство на Европа, ратифициран от РБ с решение на ВНС от 25.01.1991 г.; ДВ, бр. 13/1991 г.,  ДВ. бр.42/28.05.1991 г.), като една първа стъпка да бъде възстановена и укрепена националната, независима експертна институция, гарантираща професионалното, експертно научно изследване, опазване и представяне на недвижимото културно наследство (днес това е НИНКН).

За да може да отговори на високите обществени очаквания, експертният капацитет на НИНКН следва да се укрепи чрез увеличаване на числения и експертния му състав и създаване на негови териториални звена, в съответствие със съществуващата разпоредба на чл. 18, ал. 3 от ЗКН.

Едновременно с това децентрализацията на експертната дейност за опазване на недвижимите културни ценности (НКЦ) е търсена и желана посока за развитие на дейността, но при едновременна децентрализация и на административно-контролните функции и при ясното обвързване на правомощията на териториалните звена с определени категории НКЦ с цел реално облекчаване и стимулиране на собствениците за опазване на притежаваните от тях обекти. Съзнавайки сложността и неотложността на проблемите, недостига на финансов и експертен ресурс, предлагаме за тяхното решаване следния пакет от мерки, а именно:

- Връщане на съгласувателните правомощия от МК в НИНКН,

- повишаване на експертния и финансов капацитет на НИНКН, така че да могат да създадат предвидените в ЗКН, чл. 18 (3) териториални звена, които да подпомагат консултативно общинските администрации и гражданите по места.

- Бюджетно или целево осигуряване съгласно чл. 3 (1), т. 1-3 от ЗКН на планомерен процес за актуализация на критериите за категоризация, уеднаквяване на информацията на общинско и национално ниво;

- допълване и дигитализация на РЕГИСТЪРА на недвижимите културни ценности, с цел закрила на културното наследство, устойчиво развитие на политиката по опазването му и гарантиран равен достъп на гражданите до културните ценности при спазване на принципите на равнопоставеност, децентрализация, публичност и прозрачност.

- Дигитализация на НАЦИОНАЛНИЯ ДОКУМЕНТАЛЕН АРХИВ на недвижимите културни ценности.мерки със средносрочна перспектива

- Създаване на интернет базирана информационна система за недвижимите културни ценности, осигуряваща степени на достъп за служители и граждани до базата данни за недвижимите културни ценности и режимите за опазването им.

- Създаване на специализирана кадастрална карта на недвижимите културни ценности.

- Създаване на национална институция за недвижимото културно наследство - първостепенен разпоредител с бюджетни средства, със статут на държавна агенция, с четири основни звена:   

1. информационно, което да създава и поддържа публичен регистър и база данни за недвижимите културни обекти;  

2. методологично (научно), което да разработи методологията за оценка на различните категории обекти и за различните видове консервационни намеси и режими на опазване;  

3. оперативно, което да прави оценките за определена категория обекти (тези, които ще се контролират на национално ниво);  

4. контролно (инспекторат), което да действа съвместно с ДНСК и да контролира изпълнението на задълженията на общините, собствениците и ползвателите на НКЦ и изпълнението на решенията на държавната агенция и нейните структури. 

Петицията тук

„Странно е, но съм по-добър в театъра. Чувствам сякаш разцъфвам пред публиката.“

Хю Грант, британски актьор, роден на 9 септември преди 64 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

За градинаря, смъртта и непосредствения писателски талант

 

Новият роман на Георги Господинов „Градинарят и смъртта“ е обран, стегнат, лапидарен и целеустремен в добрия смисъл на думата

„Софийски музикални седмици“ - ценно музикално-историческо изследване

 

Книгата на Диана Данова-Дамянова ще бъде ценен източник на точна информация не само за изследователите, но и за всеки интересуващ се от явленията в историята и съвремието на музикалната ни култура.

"Заговорът на мъртвите" - когато има свидетели и те не се страхуват да говорят

 

Много творци се поквариха при социализма, докато Марин Георгиев остана хем непокварен, хем непокорен.