"ДОЙЧЕ ВЕЛЕ"

С лъжи и измами правителството на Никола Груевски се задържа на власт цели десет години. Това го знаехме. Едва сега постепенно става ясно как е функционирала "фината механика" на това държавно заложничество, посочва Андреас Ернст в швейцарския „Нойе Цюрхер Цайтунг“.

Разследващият журналистически портал OCCRP публикува извадки от обвинителен акт срещу бившия министър-председател, петима негови близки сътрудници, както и срещу неговата партия ВМРО. Материалът дава известна представа за това как са се обогатявали партията и нейните кадри, които бяха на власт от 2006 до 2017 година - и колко бързо затъват в дългове след загубата на властта, коментира швейцарското издание.

През есента на 2018 година специалната прокуратура временно конфискува 69 недвижими имота и парцели, след като става ясно, че партията възнамерява на продаде или ипотекира своята централа – гигантския по размери „Бял дворец“. Това става една година след загубата на изборите.

Как са се финансирали тези проекти?

Девететажната сграда с пристроена кула бе издигната само за година и половина и завършена през 2015-та. Архитектурата съответстваше на предпочитания стил на управляващата тогава партия - помпозен класицизъм в искрящо бяло с колони в античен стил и барокови завъртулки. На върха на кулата се издигаше огромното партийно знаме в червено и черно. По онова време не беше ясно как точно е бил финансиран този помпозен проект, ето че сега прокуратурата постепенно повдига завесата.

Приватизираната строителна фирма „Бетон“, която по югославско време бе обществена собственост, спечелва държавната поръчка за изграждането на партийната централа. До 75% от приходите на тази фирма и преди това са идвали от държавата, респективно от управляващата партия, пише Андреас Ернст в „Нойе Цюрхер Цайтунг“.  Фирмата, която е собственост на един от най-богатите бизнесмени в страната Минко Йорданов, са отблагодарява за това, като дарява на партията 2,1 милиона евро в брой. И не само това. Бизнесменът „пропуска“ да предяви иск за извършени строителни дейности на стойност от 6,9 милиона евро. ВМРО отпуска за двореца си едва 800 000 евро.

А Йорданов "печели" и други държавни поръчки за над 200 милиона евро - проекти по програмата "Скопие 2014", за които се предполага, че правителството е отпуснало близо половин милиард евро, превръщайки центъра на македонската столица в своего рода античен Дисниленд. Проектът е целял да внуши на гражданите гордост от факта, че се родеят с великия Александър Македонски и да усили техния патриотизъм. С тази програма обаче бяха изпрани и доста пари, които бяха пренасочени към джобовете на елита, коментира „Нойе Цюрхер Цайтунг“.

Изданието припомня и скандала с подслушани телефонни разговори, от който стана ясно, че управляваща клика на ВМРО систематично е фалшифицирала избори и е злоупотребявала с държавните институции за собствени цели: „Останалата част от правораздавателните органи тъй или иначе бяха неизползваеми, тъй като Груевски на практика отмени разделението на властите, а съдиите танцуваха по неговата свирка“, пише НЦЦ.

Правовата държава не може да възкръсне току-така

Тъкмо съдбата на Никола Груевски обаче показва, че правовата държава не е в състояние да възкръсне, само защото в страната има ново, социалдемократическо правителство. Въпреки че срещу Груевски има ефективна присъда, той успя да избяга от страната малко преди тя да влезе в сила - през ноември 2018 година. Всички знаеха за тази опасност, но въпреки това го оставиха да се измъкне.

Не е ясно какви сметки си е правило правителството, допускайки бившия премиер за избяга зад граница. Във всеки случай Никола Груевски избяга в Унгария и веднага получи политическо убежище от своя приятел Виктор Орбан, пише в заключение Андреас Ернст в „Нойе Цюрхер Цайтунг“.

  • В ПАМЕТ

    Сбогуване с Алек Попов

    АЛЕК ПОПОВ (1966-2024)

    • Спомени и оценки на популярни български писатели за автора на "Мисия Лондон"
     
  • ПОЗИЦИЯ

    Нобелисти: Край на толерантността към режима на Путин!

     Под това заглавие над 40 носители на нобелови награди се обърнаха към света с призив "световните лидери и всички хора с добра воля да се откажат от всякакви илюзии за Путин и неговия престъпен режим". Той е отворен за присъединяване

     
  • НЕЗАБРАВИМАТА

    Невена Коканова, която европеизира българското кино

    Тя се наложи на екрана не само с грациозната си красота, но и с щедрия си талант, с който изгради първоначално образите на млади девойки с чисти чувства и естествено поведение 

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ПРИЗНАНИЕ

    Похвално слово за Кирил Кадийски

    От столицата на поезията Париж.

    • „Той, Кирил Кадийски, е митологичен кон от квадригата на българските класици, които са сред нас и теглят колесницата на Словото“.
  • ИНТЕРВЮ

    "Россия - като чудовището на Франкещайн..."

    "Много скоро Путин, Руската федерация и руснаците ще претърпят военна и репутационна катастрофа, след която ще бъдат презирани и мразени от целия свят", казва Кънчо Кожухаров, автор на книгата „Империята на Пошлостта“

„Думите са като листата на дърветата – когато са много, плодовете са малко.”

Александър Поуп, английски поет, сатирик, роден на 21 май преди 336 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

„Back to Black“ – новият биографичен филм за Ейми Уайнхаус

 

Биографичните филми работят тогава, когато разглеждат малка и слабо позната част от живота на героя и фокусират вниманието си върху нея

Метерлинк на XXI век

 

Не на последно място, говорейки за Саманта Швеблин и конкретно за сборника „Седем празни къщи“, няма как да подминем и факта, че той е постпандемичен, което засилва темата за самотата, за счупените връзки, за личните лудости… 

Да накараш историята да запее: романът на Вера Мутафчиева „Случаят Джем“

 Написан през 1967 г. романът е със сюжет, който би се усладил на ревизионист като Хилари Мантел.