ГЕОРГИ ГОСПОДИНОВ

На 10 ноември на нас ни съобщиха по телевизията, че сме свободни. Пасивната позиция тук е важна. Съобщиха ни. По същия начин, по който "пускаха" портокали, червен пипер и дамски превръзки. Чакаш, чакаш и един ден някой ти съобщава "пуснали са".

10 ноември се оказа нещо подобно на това да ти излезе номера за автомобил или да ти дойде реда за апартамент след дълго чакане. Награда за изключителното търпение.

Спомнете си, след съобщаването на новината в онзи късен ноемврийски следобед никой не излезе на улицата да се израдва. Предния ден в Берлин пред Бранденбургската врата гъмжи от тела. Но тези тела са репетирали цяла година всеки понеделник пред църквата "Св. Николай" в Лайпциг. Въпреки служителите на реда.

Българското тяло е малко по-бавно и предпазливо. Да, системата навсякъде се разпада, да, Живков е свален, но... Откъде да знаеш дали не е капан. Или грешка, която ще бъде поправена на следващия ден.

Не обвинявам никого, да не би аз да съм празнувал на площада, но все пак ми е странно сега и го изговарям.

Наистина не е лесно, за 45 години човек отвиква от много неща. Не можеш да се освободиш за една нощ, ако толкова дълго не си бил свободен. Още повече, ако не си имал кой знае каква воля за свобода. А след толкова години вече не е останала и памет за нея.

Из Невидимите кризи от 2012. Не съм си променил съществено мнението за тази дата.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

„През целия си живот бях преследван от мисълта, че очевидно мъжете не искат да бъдат свободни. Те винаги искат да бъдат роби на някого, например на кариера или жена.“

Марчело Мастрояни, италиански актьор, роден на 28 септември преди 99 години

Анкета

Остава ли ви време да четете книги?

Да, както винаги - 80%
Все по-малко - 20%
Не чета изобщо - 0%

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Камъчета под езика" - рядка и дълбока книга

 

Написаното от Марин Георгиев е амалгама от автобиография, история, литература и конюнктура, строги и точни наблюдения на писатели и поети, на характерите и поведението им, както и превъплъщенията им и преди, и сега

Прометей, герой и жертва

 

Без съмнение „Опенхаймер“ ще бъде един от най-добрите филми в историята на киното. Невероятна операторска работа, изключителна актьорска игра и впечатляващи саундтраци.

Не губете време...

Нагоре по стълбата, която води надолу

 

 „Астероид Сити“ на Уес Андерсън  - ЗАЩО?