Ограниченията заради пандемията от коронавируса затвори милиони  кина, театри, концертни зали по света. Но пък старите американски автокина от 50-те години на ХХ век - анахронизъм от десетилетия, получиха шанс да реанимират дейността си, съобщава 411mania.com.

"Старото клише, че "шоуто трябва да продължи" вече не е клише. Това е начин на живот за нас", казва Джон Уотцке, собственик на Ocala Drive-In в градчето Окала.

Старото му автокино е едно от 11-те, които все още работят в цялата страна по време на карантината. Ръждясала табела със звезди съживява спомените за разцвета на този бизнес, когато киноманите са паркирали автомобилите си пред огромния екран, поръчвайки си кола  и пуканки от сервитьори с кънки, носещи ги до прозореца на колата им.

"Сега сме рядкост. Ние помагаме на хората. Всички са доволни. Това е шанс за някои хора да излязат от къщи", разказва  касиерът на киното.

Зрителите носят маски за лице, паркират колите си в открито поле, за да гледат филмите, когато залезе слънцето.

"Всички спазват дистанция, клиентите паркират на 12 или 14 фута (3-4 метра) един от друг", уточнява Уотцке.

Тъй като клиентите остават в собствените си автомобили по време на прожекцията, те не нарушават забраната за събирания на повече от 10 души.

„Дъщеря ми никога не беше ходила на автокино, нито пък жена ми. Така че това е ново и чудесно преживяване за всички ни", разказва посетител.

За разлика от 50-те години на XX век, когато този вид развлечение процъфтява, днес билетите за автокино се купуват онлайн и така физическите контакти и излагането на риск са сведени до минимум.

Първите открити кина се появяват в САЩ още през 20-те години, но истинският им разцвет е след края на Втората световна война и най-вече през 50-те. Популярността на автокиното обаче трае кратко - през 1968-а, когато се развива действието във филмовия хит на Тарантино "Имало едно време... в Холивуд" салонът под звездите в покрайнините на Бевърли Хилс е в необратим упадък.

  • ДЕБЮТ

    „Вяра на баба Вера“ – книга за всяка баба и внучка

    Симпатичната история е разказана от Вяра Георгиева, която дебютира в жанра. Своя дебют като илюстратор на детска книга прави и художничката Габриела Петкова, която печели първия по рода си конкурс, организиран от издателството.

  • СЛЕДИТЕ ОСТАВАТ

    „Оръжията и човекът“, Анна Каменова и… фактите

    „Който бе чел и който не бе чел пиесата измежду тези синковци, разпространяваше заблудата, че Шоу написал тази пиеса само защото мразел българите… Но никой от тях не бе прочел предговора и не бе забелязал, че Шоу говори с топло чувство за „храбра малка България“, която без да насърчава милитаризма, може да бъде героична.“

„Този, който убива човек, убива разумно същество, което е по подобие на Бог, но този, който унищожава добра книга, убива самия разум.“

Джон Милтън, английски поет и публицист, роден на 9 декември преди 416 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Въпроси откъм сянката

 

Всеки компромис със съвестта и морала се заплаща – това е внушението на „Светлина и сянка“ на Даниел Келман... 

Алчност и нещастие

„Котка върху горещ ламаринен покрив“ в Театър „София“ е не режисьорски, а актьорски театър. Истински актьорски театър без кълчения, мечкарщини, грубиянщини, а фин, изискан, пестелив. Толкова пестелив, че стига до изящество, до на майсенския порцелан изяществото…

Размисли след гледането на втория „Гладиатор“

 

Филмът е силен, ярък и стойностен. Задължителен за гледане и запазване в личната колекция.