Художникът Тодор Игнатов - Тони, дългогодишен сценограф на Варненския театър, е починал от коронавирус, съобщи БНР

Той е роден на 11 февруари 1951 г. През 1970 г. завършва художествената гимназия в София, а през 1976 г. – художествената академия, специалност „Сценография” при проф. Асен Стойчев.

През годините Тодор Игнатов представя успешно свои творби маслена живопис и сценография в Италия, Москва, Виена. Негови  творби са собственост на частни и корпоративни колекции във Франция – Париж, Страсбург, Англия – Лондон, Канада, Финландия, Норвегия, САЩ, Турция – Анкара, Истанбул, Италия, Германия и др.

След него остават множество театрални постановки, телевизионни новели, естрадни, народни и класически концерти, опер и балет.

В края на октомври Тодор Игнатов представи последната си изложба "Паралелни светове".

„Пленяват ме хора, които могат да живеят без страх от последствията, да бъдат страстни без предпазливост, хора, които безумно мразят и обичат.”

Федерико Фелини, италиански режисьор, роден на 20 януари преди 105 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

„Съседната стая“ - за правото на избор, приятелството и нещата от живота

 

Филмът е елегантно и изтънчено есе за смисъла на живота и за избора на смъртта...

Вслушвания в уроците на мъдростта и времето

В самия край на 2024 г. българската литературно-философска публика беше зарадвана от книгата „Вслушвания“ на Митко Новков, съдържаща дванадесет негови есета...

Писателю, бъди цял!

 

Марин Георгиев отдавна разлайва литературните псета. Причината е в неговия метод, който той никъде не е формулирал, но го приема като нещо дадено и прието, присъщо на душата и морала му. В „Заговорът на мъртвите“ той го обговаря многократно, но никъде не го формулира...