НИКОЛАЙ СЛАТИНСКИ, „Фейсбук”
Четири изречения за лека нощ.
1. Вместо да си мерим демократичностите и да откриваме топлата вода, колелото и Америка едновременно, нека да видим добрите практики, единствените успешни практики – в Китай и Южна Корея. Последователно, твърдо, безкомпромисно и солидарно прилагане на извънредните мерки.
2. Ако, както предполагах и както ми се иска, към 25 март върлуващата бесовщина на вируса в Италия започне лека-полека да се укротява, да се спихва леко поне, за да обърне тенденцията, ще получим още едно доказателство (макар и на кървава цена), че колкото по-малко телеса даваме на вируса, толкова по-малко телеса поразява той.
3. Трябва да се сплотим, да се организираме, да си помогнем сами, да осъзнаем, че животът и здравето ни са в нашите ръце и да помагаме на контролиращите органи в стриктното спазване на мерките, за да не дадем на идиотските 10% от нас да ни завлекат всички 100% в бездната и италианският сценарий да се окаже за страната ни нещо като елементарна частица в сравнение с българския сценарий. Това означава пълна и адекватна информация към отговорните фактори за всички безумни събирания на големи групи хора; това означава призив към родителите да ги държат вкъщи и да не не позволяват на собствените им деца да се носят на тълпи и хепънинги из улиците и площадите и по този начин да разболяват самите тях и да убиват техните родители. Това означава индивидуална хигиена в поведението ни с категоричен отказ да се скупчваме там, където има вече няколко души. Това означава да обясняваме чрез медии, чрез социални мрежи, чрез лични контакти и знам ли още какви методи и средства на всеки и на всички, че извънредните мерки са единственият начин да избегнем италианския или по-страшен от италианския вариант.
Малко дни ни остават до избухването на българския вулкан „Безумий“.
4. Ако можем всички ние – на индивидуално, групово, общностно, обществено и национално равнище да си наложим МОРАТОРИУМ за 3 седмици върху всички вещания, криптоанализи, психоделични конспирологии, псевдодемократични фундаментализми, първосигнални съмнения, откровени избивания на комплекси, фобии, мании, обсесии, натрапвания на страхове, които ерозират извънредните мерки, подценяват смисъла и полезността на извънредните мерки и по този начин демотивират за тяхното спазване, подкопават тяхната решителност, разрушават тяхната всеобхватност и взривяват всичко, което извънредните мерки могат да направят за укротяването на готовата да се спусне по най-стремителния експоненциален ръст епидемия в България.
Да помълчим 21 дни!
21 дни да стискаме зъби и палци. Нима това е толкова трудно, когато въпросът е Да бъдем или Да не бъдем!?
P.S. От този статус нататък минавам в монологичен режим – няма да отговарям на коментарите под написаното от мен. Нито имам сили, нито ми остана желание да споря и говоря за очевидни, за очевадни неща! Аз не пиша с никаква корист, отвътре ми иде желанието да помогна на българите и България ако мога, защото е грехота ако мога, а не го направя. Не се знае дали мога. Но ако не опитам, как ще зная дали съм могъл. Правя каквото трябва и се моля Богу горещо това да ми се зачете от Него - за моите най-близки хора преди всичко, а след това ако може и за мен.
Руснаците казват – Береженного Бог бережет. Сиреч който се пази и Господ го пази.
А аз казвам – Когато един народ иска да се самонакаже по най-тежкия начин, в обществения му мозък се раждат абсурдни и идиотски съмнения относно единственото, което той трябва да направи, за да се спаси и така всъщност той отказва да се спаси. А после, когато му дойде акълът и да иска да се спаси, вече не може да се спаси…
