Отворено писмо на издателя Манол Пейков.

 

Уважаеми г-н Мутафчийски, 

уважаеми г-да от Националния щаб за борба с епидемията от коронавирус,

уважаеми г-да зад кормилото на съдбите на нацията в този труден за всички ни момент,

Гледах с недоумение, граничещо с потрес, православната неделна литургия по Българската национална телевизия вчера сутринта. Десетки, може би стотици хора от най-уязвимата от вируса група, които не спазват никакво разстояние помежду си и вземат комка с обща лъжичка.

И не, недоумението ми не беше насочено към старейшините на Българската православна църква, които нееднократно са демонстрирали липса на елементарна отговорност към собственото си паство.

Насочена беше към вас, българските държавници, които позволяват това да се случва. Дваж по-голямо стана недоумението ми, когато малко по-късно научих, че ген. Мутафчийски е поискал среща, за да "преговаря" с водачите от БПЦ.

Г-н Мутафчийски, вие сте лекар. Хирург, при това добър и уважаван хирург, доколкото ми е известно. Представете си, че влизате в спешна операция и животът на пациента зависи от бързината и акуратността на вашите действия. И точно в този момент се появява в целия си блясък някой от дълбокопочитаемите ни митрополити и настоява да не си дезинфекцирате ръцете преди операцията, понеже пациентът е вярващ човек и е дълбоко уверен, че Господ няма да позволи той да получи сепсис.

Е, какво ще направите? Ще започнете ли преговаряте ли с висшия православен сановник?

Да, точно така. Няма дори и за миг да ви хрумне да преговаряте. А на мига ще го пратите на майната му (където в случая му е и мястото), ще си измиете старателно ръцете и ще влезете в операционната.

Точно такъв е случаят и сега.

С единствената разлика, че не става дума за живота на един пациент, а на хиляди, а може би и стотици хиляди.

Не мисля, че е нужно да ви припомням случая с Пациентка 31 в Южна Корея, която зарази хиляди хора след посещение на две служби в мегацърквата "Шинчеонджи" и благодарение на която овладяната (към онзи момент) епидемия в страната се развихри отново.

И, не, изразът "религиозни свободи" няма място в този разговор. Защото тези свободи (които дълбоко уважавам) по никакъв начин и при никакви обстоятелства не включват свободата да вредиш на човешкото здраве (при това, макар да ми е тъжно да го кажа -- съвсем съзнателно).

А що се отнася до нуждата от упование - тази нужда всички я имаме. Повечето от нас я намират в прости и извечни неща. Като досега с природата например, който в настоящия момент на крайна самоизолация има доказано изцелителна роля.

Само дето от няколко дни достъпа до парковете и планината ни е отказан. И дори да сме недоволни, дори да сме несъгласни с това ограничение, ние добре разбираме защо е необходимо. Преглъщаме недоволството си и го спазваме.

Уважаеми г-н Мутафчийски,

Макар редовно да гълчите журналистите за лекомислените им въпроси по повод епидемията от COVID-19 (често съвсем основателно), не съм съвсем сигурен, че си давате ясна сметка на какво са подложени гражданите и бизнесите в България в този труден момент.

Плащам заплати на над 80 души. Още от началото на епидемията броят на поръчките спадна над три пъти. Към момента нещата изглеждат още по-зле. При това бизнесът ми не е от най-засегнатите.

В Пловдив, където живея, бяха изградени 18 КПП-та, които блокират всички входове и изходи на града. (Заради два регистрирани случая на COVID-19 на територията на града. А в някои от другите областни градове, също блокирани, към момента все още няма н и т о един случай.)

На голяма част от служителите и работниците ми се налага да минават през тези КПП-та всяка сутрин и всяка вечер, понеже живеят в околните села. Това отнема минимум два часа на ден.

Зеленчуковата борса в Първенец, най-голямата в страната, е практически затворена. Това не се е случвало и в най-тежките кризи на прехода. Човекът от единствената отворена сергия обясни, че и той ще затвори утре, понеже вчера и днес на КПП-тата не са пуснали хората да идат да си засадят разсада от зеленчуци, поради което всички приготвени разсади ще останат непродадени, а продадените - зян.

Не съм сигурен колко дълго ще мога да осигурявам заплати на хората си при нивото на сегашния бизнес, г-н Мутафчийски. Не знам и какво точно ще ядем след два или три месеца след подобно затягане на нещата. Но се опитвам да не мисля за това. Опитвам се да бъда отговорен към себе си и хората около мен, защото зная, че ситуацията е извънредна и че в моето положение се намират десетки хиляди други бизнеси в страната.

И макар да смятам мерките по блокиране на пътищата в областните градове за непремерени, уважавам решението ви и надлежно го спазвам.

Още от началото на кризата, доста преди създаването на Националния оперативен щаб, образовам всички хора около себе си за спасителната необходимост от социално дистанциране и им обяснявам защо това е единственото ни оръжие срещу вируса в момента. И защо е от вопиюща необходимост да правим свръхусилия, за да пазим най-уязвимите групи: възрастните и хората с хронични заболявания.

И на фона на всичко това, на всички тези небивали ограничения и лишения, на които се подлагаме, вие позволявате на някакви хора, при това от най-рисковата група, да се събират на големи групи и да изпълняват (важни за тях) ритуали, като практически престъпват всички правила, спомагащи за ограничаване на заразата!

Това е не просто неприемливо. Това е крайно безотговорно.

И то не само към участниците във въпросните ритуали. А към всички, които населяват тази страна, до последния човек. Защото ако нещо стана до болка ясно при настоящата епидемия, то е, е всички сме много по-свързани и много по-взаимозависими, отколкото някога ни се е струвало.

Настоявам незабавно да наредите спиране на всякакви публични богослужения и сродни ритуали, свързани със събиране на повече от двама души на едно място.

Не ви моля. Настоявам.

Като човек, гражданин и работодател, който е загрижен за бъдещето на нацията.

Всякакви преговори в случая са съвършено неуместни и демонстрират липса на елементарна държавническа отговорност. (За Хипократовата клетва дори няма да ви напомням.)

Всякакво забавяне на решителните и категорични мерки, необходими в случая, ще бъде признак на явна безотговорност към нашето общо бъдеще. И ще тежи на съвестта ви.

 

С уважение,

Манол Пейков,

гражданин и работодател

Пловдив, 23 март 2020 г.

  • ДЕБЮТ

    „Вяра на баба Вера“ – книга за всяка баба и внучка

    Симпатичната история е разказана от Вяра Георгиева, която дебютира в жанра. Своя дебют като илюстратор на детска книга прави и художничката Габриела Петкова, която печели първия по рода си конкурс, организиран от издателството.

  • СЛЕДИТЕ ОСТАВАТ

    „Оръжията и човекът“, Анна Каменова и… фактите

    „Който бе чел и който не бе чел пиесата измежду тези синковци, разпространяваше заблудата, че Шоу написал тази пиеса само защото мразел българите… Но никой от тях не бе прочел предговора и не бе забелязал, че Шоу говори с топло чувство за „храбра малка България“, която без да насърчава милитаризма, може да бъде героична.“

„Този, който убива човек, убива разумно същество, което е по подобие на Бог, но този, който унищожава добра книга, убива самия разум.“

Джон Милтън, английски поет и публицист, роден на 9 декември преди 416 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Въпроси откъм сянката

 

Всеки компромис със съвестта и морала се заплаща – това е внушението на „Светлина и сянка“ на Даниел Келман... 

Алчност и нещастие

„Котка върху горещ ламаринен покрив“ в Театър „София“ е не режисьорски, а актьорски театър. Истински актьорски театър без кълчения, мечкарщини, грубиянщини, а фин, изискан, пестелив. Толкова пестелив, че стига до изящество, до на майсенския порцелан изяществото…

Размисли след гледането на втория „Гладиатор“

 

Филмът е силен, ярък и стойностен. Задължителен за гледане и запазване в личната колекция.