НИКОЛАЙ СЛАТИНСКИ, „Фейсбук”

Отишъл си е съвсем наскоро от този свят френският историк Жан Делюмо (Jean Delumeau, 1923–2020)… На български език е излязла преди време великолепната му книга „Страхът в Западния свят (XIV–XVIII век)”.

Тази книга днес е особено актуална. Тя ни показва на какво могат да заприличат хорските маси когато загубят ума и дума, изпаднат в паника и се превърнат в подплашени стада, а нерядко и в освирепели глутници.

Първо да кажа, че в науката за сигурността има понятие – Долен праг на (не)сигурност, за който аз пиша в монографиите си от 15 и повече години.

Близо до този Праг системата започва да се тресе, да изпитва силна неустойчивост, под него тя се разпада. Този Праг се мени от човек на човек, от общност на общност, от общество на общество.

Нещо повече, той е различен – в зависимост от ситуацията – и при всеки един човек, общност и общество. Днес може да бъде много нисък и системата да понася висока несигурност, утре може да стане много висок и системата да е неспособна да се справи дори с не много висока несигурност.

Около Прага на (не)сигурност може да се преследват стратегии, които да правят човека, общността, обществото по-поносими към несигурност (успокояване, светлина в тунела, мобилизиращи цели, отклоняване на вниманието от обсесията)

Важното е, че този праг съществува винаги!

Несигурността не може да бъде постоянно понижавана, в един момент системата не може вече да издържа на нарастващата несигурност и се разпада.

Под Прага на (не)сигурност човекът, общността или обществото не може да не започне да се държи контрапродуктивно, деструктивно, животински, а не човешки, асоциално, а не социално, защото настъпва разпад на ценностите, на заедността, на съвместните надежди и усилия. Не би могло да се очаква, че сивата маса ще проявява общи чувства и действия, когато тя вече не е общност, а спасяващи се поединично индивиди!

Тъкмо тази картина с много примери е разказана, показана и доказана от Жан Делюмо в книгата му „Страхът в Западния свят (XIV–XVIII век)”. Той описва реакциите на паникьосаните и смъртно уплашени хора от чумата, опустошила Европа през ХІV и ХV век:

• Брюжки каноник, който се намира в Авиньон през 1348 г., съобщава: „Бащата не посещава сина си, нито майката дъщеря си, нито братът брат си, нито синът баща си, нито приятелят приятеля си, нито съседът съседа, нито съдружникът съдружника, освен ако не иска да умре веднага заедно с него”;

• Свидетелство на Бокачо: „Сполетялата ни беда беше вселила такъв страх в сърцата на мъжете и жените, че брат брата изоставаше, чичото – племенника, сестра – брата, а често и жената – мъжа cи; случваше се, макар и да изглежда невероятно, че бащи и майки отбягваха да навестяват и наглеждат болните си чеда, като да им бяха чужди”;

• По време на чумата, поразила Брунсуик през 1509 г., съвременник пише: „Много безсърдечни хора прогонват от дома си болните си деца и прислужници изхвърлят ги на улицата, изоставят ги на злощастната им участ”;

• Даниел Дефо пише за Лондон през 1665 г.: „Времето бе такова, личната сигурност на всеки един беше така застрашена, че те не можеха да съжаляват за нещастието на другите... Самосъхранението наистина изглеждаше да е станало единственото правило на поведение. Деца бягаха от родителите си, когато те изнемогваха в жестоки страдания. А в някои семейства, макар и не толкова често, родители изоставяха децата си”;

• Същото се повтаря в Марсилия през 1720 г. Доказателство е това свидетелство за изоставените деца: „Бяха деца, които безчовечни родители, у които ужасът от болестта бе задушил всякакви естествени чувства, изхвърляха навън само с някакви стари дрипи за завивка, като с тази варварска жестокост ставаха убийци на онези, на конто доскоро се хвалеха, че са дали живот”.

Ето защо посланието е – не се поддавайте на прекомерна паника във връзка с коронавируса! Трябва да се пази самообладание, да не се предаваме, да не откачаме от страх, да не полудяваме от тревога.

Моят оптимизъм е – ще се справим!

Единствената лоша новина днес е, че в този критичен момент, когато държавата се нуждае от смело, стратегиращо, кадърно и професионално управление, ние имаме едновременно проявление на две влизащи в резонанс характеристики на властта – тя е абсолютно деморализирана и тотално некомпетентна да мениджира извънредната ситуация…

Надеждата е, че като продължи да се заплита като пиле в кълчища, тя ще се обърне към професионалистите. Иначе, както казва една Фейсбук-приятелка – били приели комплексни мерки! Дрън-дрън-та-пляс, му викат на това в Перник, след като не са взели мерки за точка първа от всички превантивни планове – снабдяването на хората с марли.

Ще платим по-висока цена за това, че точно тези сме ги инсталирали в пилотската кабина на българския двуплощник, ще се учим от грешките си болезнено, но ще се справим.

Ще се справим всички ние – България, Европа, Западът, Светът.

Само не изпадайте в разрушителна паника. Жан Делюмо ни е оставил свидетелства какво се случва под безумната власт на такава паника.