БОЖАНА АПОСТОЛОВА, "ФЕЙСБУК"

Скъпи приятели, имам един директен въпрос – тези млади, любопитни, развълнувани хора, напълнили Младежкия театър до пръсване, насядали по стълбите, правостоящи до вратите – да ви приличат на „овце”? И какво странно има в това, че писателят Георги Господинов има много почитатели, които четат книгите му, радват му се, възхищават му се? 

30 години се мъчим – „Жанет 45“ и аз, да полагаме усилия, за да будим интерес към българската книга, да се четат българските писатели и поети. За да се появи един господин Кадийски – да оплюе тях и техните читатели, да ги отрече, все едно ги няма, да ги назове овце. 

Не обиждайте българските читатели, те имат достатъчно добър вкус!

Не искам повече да коментирам. Срамувам се, че завистта и злобата са силата, която владее българи като Кадийски. Той не пише за „Всичките наши тела“, той пише, за да покаже себе си и да обиди лично. 

Докога интриги като тази ще насочват българското мислене и дух в оборите на духовната мизерия? Не е ли време да се вгледаме в себе си и да се зарадваме на талантите си? Срам ме е, срам ме е, срам ме е…

БЕЛ. РЕД.

Написаното от издателката е по повод текст на Кирил Кадийски, в който сравнява Господинов с добър овчар, а читателите му - с овце. 

 

  • ДИСКУСИЯ

    Един учебник, една история, една партия

     Въвеждането на един учебник за всеки клас по хуманитарните предмети е рязък обратен завой от посоката, в която започна Преходът.

    •  Този културно-политически маньовър ще върне България в годините на безпросветния и безпринципен тоталитаризъм...

„Ако искате най-добрите филми да получават „Оскар“, трябва да има 10-годишна пауза между церемониите.“

Мат Деймън, американски актьор, роден на 8 октомври преди 56 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Филм с големи амбиции и пропилян потенциал (ревю)

 

„Дигър“ - Иняриту, Том Круз и един твърде скъп творчески експеримент...

 

За един забравен филм и за атентата в църквата „Света Неделя“

 

„Допълнение към Закона за защита на държавата“ – между партийната легенда и историческата истина

Между литературната история и личната памет

 

Въпросът как литературната история мисли Йовков и неговото творчество – занимава сериозно изследователя. В „случая Йовков“ той открива несъответствия с традиционното литературноисторическо утвърждаване...