Мария Попова, която списва блога brainpickings.org, написа в „Туитър”, че е опустошена от новината за смъртта на Умберто Еко, и припомни неговия съвет към пишещите: „Ако си мислим, че читателят ни е идиот, не трябва да използваме реторични фигури. Но ако ги използваме и чувстваме, че те се нуждаят от разяснение, ние реално наричаме читателя идиот. И за да ни го върне, той ще нарече автора идиот.”

„Имах щастието да го слушам през есента на 2014 на един фестивал в Порденоне, било е за последно. Говореше за това как литературните персонажи са много по-автентични от истински живелите и вадеше примери и истории като фокусник от ръкавите си. Снимах търпеливата опашка пред театъра, часове преди да започне лекцията му.” Това написа в профила си във „Фейсбук” писателят Георги Господинов. Той публикува и снимка на Иво Хаджимишев от визитата на Еко в София по покана на Ивайло Знеполски, на която Господинов му подарява своя книга. „Опитващ се да откаже цигарите. Един от големите вярващи в книгата. Поклон и памет”, коментира българският писател. 

Жан-Жак Ано, режисьорът на „Името на розата”, нарече Еко удивителна личност. „Двамата посетихме заедно много манастири, той имаше невероятна енергия”, разказа французинът за снимките по романа на писателя. „Накрая ме остави абсолютно свободен, включително при избора на Шон Конъри в главната роля. Когато видя филма, той каза, че изборът ми е най-точният.”

Елена Костюкович, руският преводач на Еко, написа: „След заминаването на Еко остана само голяма пустота. И бъдещето ще покаже това.  Като много други фигури от културата на ХХ в. Еко направи много за диалога. Сега всичко това може да пропадне заради неразбирането на политиците.  Той беше синоним на европейската мисъл и за нас, руснаците, беше свързан с началото на Перестройката.”

Министър-председателят на Италия Матео Ренци нарече смъртта на Еко гигантска загуба за културата. „Ще ни липсва неговото писане и гласът му – остър и жив, както и неговата хуманност”, каза премиерът. 

  • ПРИЗВЕДЕНО В БЪЛГАРИЯ

    Христо Бръмбаров  - корифеят на българското певческо изкуство 

    Внушителен е броят на неговите ученици - Гяуров, Гюзелев, Узунов, Селимски, Димитър Петков, Рафаел Арие, Гена Димитрова, Катя Георгиева,  Димитър Петков, Стефан Еленков,  Рада  Конфорти, Тодор Бонев, Лиляна Василева, Стоян Попов, Сабин Марков...

    ---

    Тази година се навършват 120 години от рождението му.

„Най-простото сюрреалистично действие се състои в това да излезеш на улицата с револвер в ръка и да стреляш напосоки в тълпата колкото можеш повече. Всеки, който никога не е изпитвал желанието да се разправи по този начин с унижението и затъпяването, явно сам принадлежи към тази тълпа, а собственият му корем е на нивото на куршума.“

Андре Бретон, френски писател, роден на 19 февруари преди 129 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

„Петте кьошета“: несглобяемият пъзел

 "Смятам романа на Панайот Карагьозов за остра реплика към цялото умилително носталгично венцехвалене на социализма, към който мнозина са се устремили да ни върнат не само чрез медиите и социалните мрежи, а и с конкретни действия", пише Алберт Бенбасат.

Вярвайте в чудеса!

 

„Не затваряй очи“ е въздействащ и топъл филм, необходим да сгрее загрубелите ни и потънали в света на материалното души...

Куинси Джоунс и несъществуващите формули за успеха

 

Между огромното количество от архивни материали, истинската ценност на филма "Quincy" се разкрива в непрофесионално заснетите кадри от телефона на Рашида Джоунс, които се появяват по-рядко, отколкото ни се иска.