Мария Попова, която списва блога brainpickings.org, написа в „Туитър”, че е опустошена от новината за смъртта на Умберто Еко, и припомни неговия съвет към пишещите: „Ако си мислим, че читателят ни е идиот, не трябва да използваме реторични фигури. Но ако ги използваме и чувстваме, че те се нуждаят от разяснение, ние реално наричаме читателя идиот. И за да ни го върне, той ще нарече автора идиот.”
„Имах щастието да го слушам през есента на 2014 на един фестивал в Порденоне, било е за последно. Говореше за това как литературните персонажи са много по-автентични от истински живелите и вадеше примери и истории като фокусник от ръкавите си. Снимах търпеливата опашка пред театъра, часове преди да започне лекцията му.” Това написа в профила си във „Фейсбук” писателят Георги Господинов. Той публикува и снимка на Иво Хаджимишев от визитата на Еко в София по покана на Ивайло Знеполски, на която Господинов му подарява своя книга. „Опитващ се да откаже цигарите. Един от големите вярващи в книгата. Поклон и памет”, коментира българският писател.
Жан-Жак Ано, режисьорът на „Името на розата”, нарече Еко удивителна личност. „Двамата посетихме заедно много манастири, той имаше невероятна енергия”, разказа французинът за снимките по романа на писателя. „Накрая ме остави абсолютно свободен, включително при избора на Шон Конъри в главната роля. Когато видя филма, той каза, че изборът ми е най-точният.”
Елена Костюкович, руският преводач на Еко, написа: „След заминаването на Еко остана само голяма пустота. И бъдещето ще покаже това. Като много други фигури от културата на ХХ в. Еко направи много за диалога. Сега всичко това може да пропадне заради неразбирането на политиците. Той беше синоним на европейската мисъл и за нас, руснаците, беше свързан с началото на Перестройката.”
Министър-председателят на Италия Матео Ренци нарече смъртта на Еко гигантска загуба за културата. „Ще ни липсва неговото писане и гласът му – остър и жив, както и неговата хуманност”, каза премиерът.
