И без друго тясното литературно поле в България съвсем отесня с поредните награди, които разбуниха духовете. 

Държавният литературен клуб „Перото“ раздаде годишните си награди и те предизвикаха остра реакция сред ненаградени автори. Милен Русков и Владимир Сабоурин се възмутиха във „Фейсбук“ , затова че сред наградените е Георги Господинов, който беше отличен в категорията „Поезия“ за новата си стихосбирка „Там, където не сме”. Конкурираха го Цочо Бояджиев  с „Книга за ирониите и опрощенията” и Надежда Радулова с „Когато заспят”.

Наградите са определени от членовете на Експертния съвет към Националния център за книгата на НДК: проф. Амелия Личева, доц. Дарин Тенев и гл. ас. Дария Карапеткова. В профила на Русков се чуха мнения, че Господинов трябвало да върне наградата. За останалите наградени не бяха отправени нито критики, нито призиви да върнат наградите си. Защо ли? 

За цялостен принос беше отличен поетът Иван Теофилов. Деян Енев спечели отличието за „Проза“ с романите „Мария” и „Гризли“. Книгата „Илийчо, Август и седемте джуджета” донесе наградата за детска литература на Сотир Гелев и Пенко Гелев. Статуетката в категория „Превод“ спечели Ксения Банович за преводите й на хърватски език на „18% сиво” на Захари Карабашлиев, „Алкивиад Велики” и „Случаят Джем” на Вера Мутафчиева. Романът „Аз още броя дните“ на Георги Бърдаров спечели отличието за дебют.

Светлозар Желев, ръководител на „Перото“, отговори на Сабоурин:

„Това, което сте написали във вашия "анализ" на наградите "Перото" е отново единствено и само насочен към един единствен човек и поет. Но така също срещу Ани Илков, носител на същата тази награда миналата година, Борис Христов, Иван Теофилов, Деян Енев и т.н. Хвърляте обвинения и думи срещу журито, а дори не сте си направили труда да прочетете правилата на вземане на решения.“ 

Сабоурин пък се оплака, че е цензуриран, защото написал манифест срещу литературните олигарси, но Желев го изтрил от стената си. 

На борците срещу олигархията (чиито критики и обиди винаги се свеждат само до личността на Господинов) много удобно им убегна фактът кой взе общинската награда за литература, връчена в Деня на София. Абсурдно, тя беше дадена не на автор, а на директора на НДК Мирослав Боршош „заради превръщането на литературен клуб „Перото“ в средище на четящия човек и литературния елит“. От това никой не се възмути. А трябваше.

Приза за театър взе Катя Петрова, режисьор на спектакъла „Рания дъщерята на разбойника“. Райна Кабаиванска бе отличена в категория „Музика“ за работата си с майсторския си клас в НБУ. Отличието за изобразително изкуство отиде при проф. Николай Майсторов. Предаването „Библиотеката“ на БНТ бе наградено за журналистика. В категория „кино“ бе отличен филмът „Каръци“ на Ивайло Христов. Специалната награда на журито отиде при фоторепортера на „24 часа“ Десислава Кулелиева. Танцовият фестивал „Антистатик“ беше удостоен с приза за развиване на съвременните жанрове в изкуството. Михаил Белчев взе специалната награда за ярки постижения в културата, съобщи kmeta.bg.

Не стана известно дали общинските награди имат парична стойност, но "Перото" са само почетни. 

 

  • НА ФОКУС

    Един учебник, една история, една партия

     Въвеждането на един учебник за всеки клас по хуманитарните предмети е рязък обратен завой от посоката, в която започна Преходът.

    •  Този културно-политически маньовър ще върне България в годините на безпросветния и безпринципен тоталитаризъм...

„Ако искате най-добрите филми да получават „Оскар“, трябва да има 10-годишна пауза между церемониите.“

Мат Деймън, американски актьор, роден на 8 октомври преди 56 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Филм с големи амбиции и пропилян потенциал (ревю)

 

„Дигър“ - Иняриту, Том Круз и един твърде скъп творчески експеримент...

 

За един забравен филм и за атентата в църквата „Света Неделя“

 

„Допълнение към Закона за защита на държавата“ – между партийната легенда и историческата истина

Между литературната история и личната памет

 

Въпросът как литературната история мисли Йовков и неговото творчество – занимава сериозно изследователя. В „случая Йовков“ той открива несъответствия с традиционното литературноисторическо утвърждаване...