Филмовият продуцент Валерия Рихтер, която е с ампутирано ляво ходило, беше спряна от служителите по протокола на филмовия фестивал в Кан, защото не носела високи токчета на червения килим, съобщи bbc.com. „Не, не, не можете да минете с тези обувки” – й казали разпоредителите 4 пъти. Тя едва успяла да стигне за премиерата, на която била тръгнала, като се обяснявала надълго и нашироко, че не може да пази равновесие на токчета с половин ампутиран крак. Рихтер разказа, че не са една и две дамите, които вече отказват да посещават Кан заради задължението за високите обувки.

Срамната случка предизвика скандал и гневни критики от цял свят. В Кан обаче се оправдават, че високите токове били част от дрескода, тъй като жените с равни подметки не минавали за официални.

След конфуза наяве лъснаха още подобни безобразия. Съпругата на Асиф Кападия  - британски режисьор от индийски произход, който се представя с документален филм за Ейми Уайнхаус, също е била спряна.

Британската звезда Емили Блънт определи забраната за ниски обувки като много разочароваща. „Предпочитам да нося маратонки Converse и това важи за всички жени", заяви тя.

Директорът на фестивала Тиери Фремо написа в „Туитър”, че по стълбите всеки можел да си ходи както си иска. Забраната за равни обувки важала само за червения килим.

Уенди Констанс, детска писателка, участвала на фестивала в Кан през 1971 г., също се включи от профила си в „Туитър”: „Още навремето поисках да се отмени забраната дамите да носят панталони. 44 години по-късно нищо не е мръднало в Кан. Идиотско е на жените все още да се гледа по този начин. Някои обичат високите токчета, но повечето – не!”, написа тя.

Актрисите на фестивала събраха очите тази година с прозрачни дантелени рокли, често без бельо.

  • ПЪТЕПИС

    "Утре не съществува. Има само днес" - Карибите отвътре

    • Доминиканците са благи и добронамерени хора;
    • Майката тук е на почит, от бащите никой не се интересува, защото майката на децата е сигурна, а бащата никога не е;
    • В Доминикана вечерно време се кара само на дълги светлини. 

„Чистата съвест е най-добрата възглавница.”

Хенрик Ибсен, норвежки драматург, роден на 20 март преди 197 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

„Убийство на булевард „Стамболийски“ или роман учебник по съвременно обществознание

Тази книга има и поколенчески, носталгичен привкус. Тя звучи преди всичко с гласа на героя, който е най-близо до възрастта на автора – чрез спомените, езика, начина на мислене (познаваме го ясно и от предишната му повест „Старецът трябва да умре“)...

Когато залогът е по-голям от живота…

Сюжетът на „Залог“ е поднесен увлекателно и непосредствено, но в него има излишна орнаменталност – дразнят протяжните сцени в чифлика на Паница, с неизбежните хора , песни и гърмежи, напомнящи стилистиката на Миклош Янчо, разкриването и овладяването на заговора напомня нощно театрално шоу...

Един философ разговаря с вечността: Октавиан Палер на български

Сборникът с есета „21 въображаеми писма до 21 велики мъже“ е своеобразна игра с философията и живота на творците, в която игра всичко се променя...