ЕМИЛИЯ МИЛЧЕВА, DW

Бившият главен редактор на “Новини, актуални предавания и спорт” на bTV Media Group Венелин Петков даде интервю пред радио София на БНР, в което разкри на какъв безпрецедентен натиск е бил подложен от страна на управляващата преди време партия ГЕРБ.

На сайта на БНР интервюто първоначално е публикувано със заглавие: “Венелин Петков пред БНР: ГЕРБ оказваше натиск над bTV”. Впоследствие заглавието е променено на: “Венелин Петков пред БНР: Срещу нас е имало опити за натиск”.

"Почистена" информация?

Много български сайтове - Mediapool.bg, Facti.bg, Novini.bg и др., са отразили медийната изява на журналиста с акцент върху натиска на ГЕРБ. Информацията на БНР за съдържанието на интервюто е добре „почистена“ от всякакво споменаване на политическата партия. Петков отговаряше за новините и публицистиката от началото на 2014-та до края на 2020 г., когато бе уволнен от ръководството.

Дойче Веле изпрати запитване до генералния директор на БНР Милен Митев кой и защо е разпоредил смяната на заглавието. Полученият отговор гласи: “Публикациите в сайта на БНР се подготвят от журналисти в БНР – репортери, уеб редактори или водещи, като авторът се посочва в публикацията. Всеки от тях ги оформя по своя преценка, на база професионалните си качества и умения и в съответствие с редакционните стандарти. Решенията относно съдържанието на материалите, включително тяхната редакция, се вземат от автора или от отговорните членове на екипа на уебсайта на БНР.“ За автор на информацията на сайта е посочен водещият на интервюто с Петков - Даниел Ненчев.

Юристът Митев, бивш административен директор на обществената медия, бе избран на поста от Съвета за електронни медии в края на октомври миналата година с гласовете на тогавашната председателка на СЕМ Бетина Жотева, Галина Георгиева, Соня Момчилова и София Владимирова. Основните аргументи за избора му бяха, че е запознат с българското и европейското медийно законодателство и познава БНР.

Ето извадка от интервюто, която потвърждава акцента, изведен в първото заглавие:

11:41 минута

Водещ: Това кои години са? Кои управляващи визираш?

Венелин Петков: Говоря за периода, в който бях директор от 2014 до 2020-та година.

Водещ: Това е управлението на ГЕРБ основно.

Венелин Петков: Категорично. По това време в централата в Прага валяха буквално анонимни сигнали, често написани на развален английски, които обаче бяха достатъчно аргументирани, за да предизвикат вътрешно разследване в рамките на компанията, по правилата на компанията. Всеки сигнал трябваше да бъде разследван. Поне седем такива сигнала.

13:34 минута

Венелин Петков: Това очевидно беше един успешен начин за оказване на натиск, защото никой…..

14:04 минута

Венелин Петков: Аз това го казвам за първи път. Имаше включително и фалшиви сигнали, подчертавам - абсолютно доказани фалшиви сигнали, подадени в централата в Прага от евродепутат. И това имаше. И такова вътрешно разследване имахме. И това вътрешно разследване категорично доказа, че сигналът е абсолютна лъжа.

Водещ: Депутат от ГЕРБ?

Венелин Петков: Евродепутат, да, от ГЕРБ.

Водещ: За какъв случай?

Венелин Петков: Не помня вече детайлите, но беше за необективност в отразяването на изявите на министър-председателя и съответно преекспонирано отразяване на изявите на президента към онзи момент, след което, на базата на количествен и качествен анализ, стана ясно, че няма нищо такова.

 

Случаят със Силвия Великова

По време на управлението на ГЕРБ - през септември 2019 г., тогавашното ръководство на БНР се опита да свали от ефир един от най-разпознаваемите гласове на радиото Силвия Великова, както и да ѝ отнеме съдебния ресор. Скандалът се разрасна извън пределите на медията, журналисти се събраха на протест пред БНР и в крайна сметка Великова бе върната. СЕМ поиска оставката на тогавашния генерален директор на БНР Светослав Костов, който дълго упорства, но накрая напусна поста.

Според годишния доклад на Института “Ройтерс” за 2022 г. за пета поредна година Българското национално радио е медията, на която българските граждани имат най-голямо доверие.

„Стремежът да се забраняват книги, да се въвежда цензура, да се затварят устата на несъгласните, да се проклинат тези, които са извън системата, да се нарушава неприкосновеността на личния живот и да се твърди , че е това е изключително спасение – всичко това е в природата на тоталитаризма.“

Кристофър Хитчънс, английски литературен критик и политически журналист, роден на 13 април преди 77 години

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

Писателят си тръгва, остава читателят

 

Джулиан Барнс и в „Отпътуване“ използва писането като опит за осмисляне на себе си и света.

 

Деликатен и разтърсващ филм (ревю)

 

„Сантиментална стойност“ е трогателен и визуално впечатляващ филм, улавящ сложността на човешките чувства с рядка точност, деликатност и искреност.

 

За провокациите на егоизма

 

По своя жанр романът „Всичко, което имахме“ е антиутопия, но и трилър. Ако търсим влиянията, можем да ги видим не само сред майсторите на антиутопичното, но дори и при автори като Сартър...