ЕМИЛИЯ МИЛЧЕВА, DW

Бившият главен редактор на “Новини, актуални предавания и спорт” на bTV Media Group Венелин Петков даде интервю пред радио София на БНР, в което разкри на какъв безпрецедентен натиск е бил подложен от страна на управляващата преди време партия ГЕРБ.

На сайта на БНР интервюто първоначално е публикувано със заглавие: “Венелин Петков пред БНР: ГЕРБ оказваше натиск над bTV”. Впоследствие заглавието е променено на: “Венелин Петков пред БНР: Срещу нас е имало опити за натиск”.

"Почистена" информация?

Много български сайтове - Mediapool.bg, Facti.bg, Novini.bg и др., са отразили медийната изява на журналиста с акцент върху натиска на ГЕРБ. Информацията на БНР за съдържанието на интервюто е добре „почистена“ от всякакво споменаване на политическата партия. Петков отговаряше за новините и публицистиката от началото на 2014-та до края на 2020 г., когато бе уволнен от ръководството.

Дойче Веле изпрати запитване до генералния директор на БНР Милен Митев кой и защо е разпоредил смяната на заглавието. Полученият отговор гласи: “Публикациите в сайта на БНР се подготвят от журналисти в БНР – репортери, уеб редактори или водещи, като авторът се посочва в публикацията. Всеки от тях ги оформя по своя преценка, на база професионалните си качества и умения и в съответствие с редакционните стандарти. Решенията относно съдържанието на материалите, включително тяхната редакция, се вземат от автора или от отговорните членове на екипа на уебсайта на БНР.“ За автор на информацията на сайта е посочен водещият на интервюто с Петков - Даниел Ненчев.

Юристът Митев, бивш административен директор на обществената медия, бе избран на поста от Съвета за електронни медии в края на октомври миналата година с гласовете на тогавашната председателка на СЕМ Бетина Жотева, Галина Георгиева, Соня Момчилова и София Владимирова. Основните аргументи за избора му бяха, че е запознат с българското и европейското медийно законодателство и познава БНР.

Ето извадка от интервюто, която потвърждава акцента, изведен в първото заглавие:

11:41 минута

Водещ: Това кои години са? Кои управляващи визираш?

Венелин Петков: Говоря за периода, в който бях директор от 2014 до 2020-та година.

Водещ: Това е управлението на ГЕРБ основно.

Венелин Петков: Категорично. По това време в централата в Прага валяха буквално анонимни сигнали, често написани на развален английски, които обаче бяха достатъчно аргументирани, за да предизвикат вътрешно разследване в рамките на компанията, по правилата на компанията. Всеки сигнал трябваше да бъде разследван. Поне седем такива сигнала.

13:34 минута

Венелин Петков: Това очевидно беше един успешен начин за оказване на натиск, защото никой…..

14:04 минута

Венелин Петков: Аз това го казвам за първи път. Имаше включително и фалшиви сигнали, подчертавам - абсолютно доказани фалшиви сигнали, подадени в централата в Прага от евродепутат. И това имаше. И такова вътрешно разследване имахме. И това вътрешно разследване категорично доказа, че сигналът е абсолютна лъжа.

Водещ: Депутат от ГЕРБ?

Венелин Петков: Евродепутат, да, от ГЕРБ.

Водещ: За какъв случай?

Венелин Петков: Не помня вече детайлите, но беше за необективност в отразяването на изявите на министър-председателя и съответно преекспонирано отразяване на изявите на президента към онзи момент, след което, на базата на количествен и качествен анализ, стана ясно, че няма нищо такова.

 

Случаят със Силвия Великова

По време на управлението на ГЕРБ - през септември 2019 г., тогавашното ръководство на БНР се опита да свали от ефир един от най-разпознаваемите гласове на радиото Силвия Великова, както и да ѝ отнеме съдебния ресор. Скандалът се разрасна извън пределите на медията, журналисти се събраха на протест пред БНР и в крайна сметка Великова бе върната. СЕМ поиска оставката на тогавашния генерален директор на БНР Светослав Костов, който дълго упорства, но накрая напусна поста.

Според годишния доклад на Института “Ройтерс” за 2022 г. за пета поредна година Българското национално радио е медията, на която българските граждани имат най-голямо доверие.

  • ПОЗИЦИЯ

    Най-великият текст

    И Америка е велика отново. И Путин е велик. И българските партии са велики, а велики хора сами си вдигат велики паметници. От толкова много величие понякога ми прилошава, признава Иван Ланджев.

„Ние сме за света все още една неизвестна кинотеритория. Тепърва трябва да пробиваме - нямаме унгарския, полския, чешкия или немския опит от миналото.”

Никола Рударов, български актьор и режисьор, роден на 6 декември преди 98 години.

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Агнешка Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

Историята на Хъки

" Струва ми се, че сцената, в която Мами Блу „разосиновява“ кученцето Хъки и го подарява на умиращото дете, е една от най-добрите в нашата литература. Плахо я сравнявам с „По жицата“." - Николай Петков

"Звезден пратеник". Марин Георгиев за Николай Кънчев, за истината

 

Пътят и съдбата на Николай Кънчев са част от пътят и съдбата и на българската поезия от края на 50-те години до 2007, когато той напусна този грешен свят.

Потокът на паметта: разкази между личното и родовото

Сборникът на Тодорис Гонис „Черната рокля на гарвана“ прави опит да изгради многопластова карта на паметта, в която личното преживяване се преплита с колективната история и устната традиция