Герболизец Храбър, "СЕГА"
Стане ли дума за Бойко Борисов, две мнения няма, а на това му се вика плурализъм.
Често бойковедите се опитват да ни внушат, че когато Бойко Борисов бил малък... Но борисововедите веднага им опонират, че Той никога не е бил малък, че де юре и де факто Бойко Борисов направо се е родил голям. Толкова голям, че умът ни не Го побира!
Те дори цитират признанието на Путин при срещата им, че Козма Прудков е имал предвид и Него (освен Путин, де!), заявявайки, че никой не може да обхване необхватното.
Е па това ако не е вечна дружба!
***
Съвсем се развихрят борисововедите в научния си подход. И са напълно единодушни, че ако беше жив патриархът на българската литература, стихът му щеше да звучи - „България цяла сега Вази гледа!“. И това Вази се отнася именно за Бойко Борисов. То е не само учтива форма, то е и множествено число. Защото самият Бойко Борисов е множествено число, което обаче не му пречи да е единствен!
И бойковедите са съгласни с това, защото... Абе, има ли смисъл да опонираш на някого, когато сте от един дол дренки?
А имайки предвид как Той решава глобалните проблеми, са на мнение, че стихът би трябвало да звучи „Планетата цяла сега Него гледа!“.
И всичко ще е точно.
***
Не му е лесно на Бойко Борисов, трябва да намери време за всичко, за да бъде то точно.
Има ли проблеми в здравеопазването, отива при докторите и им решава проблемите. Нали самият Той е доктор.
Има ли проблеми във футбола, отива при футболистите и им решава проблемите. Нали именно Той влезе в рекордите на "Гинес" като най-възрастния професионален футболист на планетата?
А как само ги съчетава двете неща! Скъса ли менискус по време на мач, сяда до страничната линия и си го зашива!
Да, друго си е да си доктор!
***
Винаги Той проявява разбиране. Няма да забравим сакралните Му слова: „И аз съм прост, и вие сте прости – за това се разбираме!“.
И както винаги когато изръси бисер, поглежда нагоре към Началника. А оттам обикновено се чува познатото и неподражаемо Татово: „Ха-ха-ха!“.
И ние разбираме, че е крайно време на Народното събрание да пише: „Простотията не си знае силата!“.
***
Да, Той ни носи всички на гърба си.
По широкия му асфалтиран гръб ний вървим, вървим, вървим нататък...
Е, знаем, че сме за никъде.
Обаче сме сигурни, че ще стигнем първи!
– Ха-ха-ха! (Познай кой е!)