АЛЕКСАНДЪР ДЕТЕВ, DW

Бойко Борисов заби поредния пирон в ковчега на българската журналистика. И цената ще я плащаме всички: на първо място - колегите в Би Ти Ви, после гилдията, а накрая и цялото общество. 

Медийната стратегия на лидера на ГЕРБ, откакто дойде на власт преди 14 години, гласи горе-долу следното: отслабвай, изтласквай, дискредитирай. По пътя към прочутата максима на Джим Морисън, че който контролира медиите, контролира и съзнанието.

 

Борисов и медиите в България

Борисов наблюдаваше безучастно (или пък съучастно) как Делян Пеевски и майка му Ирена Кръстева овладяваха печата в страната. Случайно или не, този процес вървеше ръка за ръка с изключително благосклонното отразяване на управлението на ГЕРБ. Е, с едно изключение около 2013-2014 година, но в коя връзка няма турбуленции? През всичките тези години медийният плурализъм намаляваше, столчета се клатеха, фамилиарничеше се с едни по-ведри и приятелски настроени журналисти, докато другите, по-кисели, сърдити и заядливи, бяха демонизирани. В резултат - въпросите намаляваха, неудобните репортажи също. 

Междувременно в годините десетки милиони обществени пари бяха раздадени на издания с меко казано съмнително реноме и качество. И докато на жълтите и кафяви медии се правеха реверанси - дали с ексклузивна информация или с някое друго договорче за медийно отразяване, качествените издания бяха изтласквани и избутвани към периферията. Тормозът срещу тях беше толериран, а опитите на международни организации да защитят свободата на словото - удобно игнорирани. Тук е важно да припомним как на "Репортери без граници" им отне години докато успеят да се срещнат с Борисов, след като организацията биеше камбаната и поставяше България на последно място в ЕС по свобода на словото. Накрая среща се проведе през 2019 година. На нея Борисов поиска от "Репотери без граници" пътна карта за подобряване на ситуацията със свободата на словото в България, те я изготвиха и му я предоставиха, а той... така и не им отговори. 

И накрая - дискредитирането. Една от най-успешните стратегии, чиито плодове зреят навсякъде. В крайна сметка днес отношението на една голяма част от българското общество към журналистиката, свободата на словото и медиите като цяло се свежда до една единствена дума - "мисирки". Да, крилатата фраза е не на друг, а на самия Бойко Борисов. "Журналята" са некомпетентни, платени, порочни - дългогодишни внушения, които настроиха обществото срещу четвъртата власт, отказаха доказани професионалисти от бранша и го направиха непривлекателен за младите. И все пак през последните години, в целия политически тюрлюгювеч, медиите сякаш започнаха да дишат малко по-свободно, макар и през хриповете, натрупани през годините управление на ГЕРБ.

 

Какво цели да ни втълпи издигането на Хекимян?

Но Борисов дойде да ни напомни, че все още държи юздите. Че той е човекът, към когото шефът на най-големия нюзруум в България ще се обърне за помощ, когато дните му в медията са преброени, каквито слухове се появиха. И че това далеч не е единственото телевизионно лице в интимни отношения с лидера на ГЕРБ, което пък е публична тайна. Издигането на Антон Хекимян за кмет на София цели да ни втълпи, че на "мисирките" и "журналята" не трябва да се вярва. Защото кой знае с кой политик преговарят за някой пост? Дори когато пишат за "Турски поток", "Барселонагейт" или окрадения асфалт по пътищата...  

  • НА ФОКУС

    Един учебник, една история, една партия

     

    Въвеждането на един учебник за всеки клас по хуманитарните предмети е рязък обратен завой от посоката, в която започна Преходът.

    •  Този културно-политически маньовър ще върне България в годините на безпросветния и безпринципен тоталитаризъм...

„Толкова неща в живота имаше, от които се бояхме. А не трябваше. Трябваше да живеем.“

Иво Андрич, югославски писател, роден на 9 октомври преди 134 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Филм с големи амбиции и пропилян потенциал (ревю)

 

„Дигър“ - Иняриту, Том Круз и един твърде скъп творчески експеримент...

 

За един забравен филм и за атентата в църквата „Света Неделя“

 

„Допълнение към Закона за защита на държавата“ – между партийната легенда и историческата истина

Между литературната история и личната памет

 

Въпросът как литературната история мисли Йовков и неговото творчество – занимава сериозно изследователя. В „случая Йовков“ той открива несъответствия с традиционното литературноисторическо утвърждаване...