АЛЕКСАНДЪР ДЕТЕВ, DW

Бойко Борисов заби поредния пирон в ковчега на българската журналистика. И цената ще я плащаме всички: на първо място - колегите в Би Ти Ви, после гилдията, а накрая и цялото общество. 

Медийната стратегия на лидера на ГЕРБ, откакто дойде на власт преди 14 години, гласи горе-долу следното: отслабвай, изтласквай, дискредитирай. По пътя към прочутата максима на Джим Морисън, че който контролира медиите, контролира и съзнанието.

 

Борисов и медиите в България

Борисов наблюдаваше безучастно (или пък съучастно) как Делян Пеевски и майка му Ирена Кръстева овладяваха печата в страната. Случайно или не, този процес вървеше ръка за ръка с изключително благосклонното отразяване на управлението на ГЕРБ. Е, с едно изключение около 2013-2014 година, но в коя връзка няма турбуленции? През всичките тези години медийният плурализъм намаляваше, столчета се клатеха, фамилиарничеше се с едни по-ведри и приятелски настроени журналисти, докато другите, по-кисели, сърдити и заядливи, бяха демонизирани. В резултат - въпросите намаляваха, неудобните репортажи също. 

Междувременно в годините десетки милиони обществени пари бяха раздадени на издания с меко казано съмнително реноме и качество. И докато на жълтите и кафяви медии се правеха реверанси - дали с ексклузивна информация или с някое друго договорче за медийно отразяване, качествените издания бяха изтласквани и избутвани към периферията. Тормозът срещу тях беше толериран, а опитите на международни организации да защитят свободата на словото - удобно игнорирани. Тук е важно да припомним как на "Репортери без граници" им отне години докато успеят да се срещнат с Борисов, след като организацията биеше камбаната и поставяше България на последно място в ЕС по свобода на словото. Накрая среща се проведе през 2019 година. На нея Борисов поиска от "Репотери без граници" пътна карта за подобряване на ситуацията със свободата на словото в България, те я изготвиха и му я предоставиха, а той... така и не им отговори. 

И накрая - дискредитирането. Една от най-успешните стратегии, чиито плодове зреят навсякъде. В крайна сметка днес отношението на една голяма част от българското общество към журналистиката, свободата на словото и медиите като цяло се свежда до една единствена дума - "мисирки". Да, крилатата фраза е не на друг, а на самия Бойко Борисов. "Журналята" са некомпетентни, платени, порочни - дългогодишни внушения, които настроиха обществото срещу четвъртата власт, отказаха доказани професионалисти от бранша и го направиха непривлекателен за младите. И все пак през последните години, в целия политически тюрлюгювеч, медиите сякаш започнаха да дишат малко по-свободно, макар и през хриповете, натрупани през годините управление на ГЕРБ.

 

Какво цели да ни втълпи издигането на Хекимян?

Но Борисов дойде да ни напомни, че все още държи юздите. Че той е човекът, към когото шефът на най-големия нюзруум в България ще се обърне за помощ, когато дните му в медията са преброени, каквито слухове се появиха. И че това далеч не е единственото телевизионно лице в интимни отношения с лидера на ГЕРБ, което пък е публична тайна. Издигането на Антон Хекимян за кмет на София цели да ни втълпи, че на "мисирките" и "журналята" не трябва да се вярва. Защото кой знае с кой политик преговарят за някой пост? Дори когато пишат за "Турски поток", "Барселонагейт" или окрадения асфалт по пътищата...  

  • В ПАМЕТ

    Сбогуване с Алек Попов

    АЛЕК ПОПОВ (1966-2024)

    • Спомени и оценки на популярни български писатели за автора на "Мисия Лондон"
     
  • ПОЗИЦИЯ

    Нобелисти: Край на толерантността към режима на Путин!

     Под това заглавие над 40 носители на нобелови награди се обърнаха към света с призив "световните лидери и всички хора с добра воля да се откажат от всякакви илюзии за Путин и неговия престъпен режим". Той е отворен за присъединяване

     
  • НЕЗАБРАВИМАТА

    Невена Коканова, която европеизира българското кино

    Тя се наложи на екрана не само с грациозната си красота, но и с щедрия си талант, с който изгради първоначално образите на млади девойки с чисти чувства и естествено поведение 

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ПРИЗНАНИЕ

    Похвално слово за Кирил Кадийски

    От столицата на поезията Париж.

    • „Той, Кирил Кадийски, е митологичен кон от квадригата на българските класици, които са сред нас и теглят колесницата на Словото“.
  • ИНТЕРВЮ

    "Россия - като чудовището на Франкещайн..."

    "Много скоро Путин, Руската федерация и руснаците ще претърпят военна и репутационна катастрофа, след която ще бъдат презирани и мразени от целия свят", казва Кънчо Кожухаров, автор на книгата „Империята на Пошлостта“

„Опитвам се да не гледам напред или назад, опитвам се да продължа нагоре”.

Шарлот Бронте, английска писателка, родена на 21 април преди 208 години 

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Камъните на Сизиф

Няколко са основните стълбове на „Камъчета под езика“: владеене на пластиката – в портретите на Георги Мишев, Петър Алипиев, Константин Павлов, Никола Инджов например с рядко срещаното умение да предаде психическото чрез физическото; литературно-критическият анализ – за Марко Ганчев, Първан Стефанов, Атанас Далчев...

Защо обичаме лошото време

 

Привидно семпъл, камерен, скромен, но така въздействащ! Заслугата е безспорно на Яна Лекарска

Книга за малките големи неща

Клер Киган е един от силните гласове на съвременната ирландска литература с вече няколко отличия зад гърба си