„От началото на управлението Ви до днес се налага един болезнен извод – държавата отсъства от духовното израстване на българина. Държавата е изцяло абдикирала от попълване на фондовете на библиотеките с книги. За цяла година например библиотеката във Велинград е купила една книга. Това е съдбата всъщност на повечето читалищни библиотеки в страната, хората все по-малко четат, което води до морален срив в обществото, насилие, грабежи, убийства.

Липсва държавническо отношение към превеждането на български книги и представянето им в чужбина, а ДДС върху книгата в България все така е 20%. Уверявам Ви, че в света няма държава с такъв убийствен данък.

Мисля, че е абсолютно наложително образованието и културата в България да бъдат разглеждани с приоритет от Вас и Вашето правителство. Издаването на българска литература в страните от Европа (а и защо само от Европа) е престиж за България, изграждане на нов образ на българина и е недопустимо правителството да се прави, че не забелязва този налагащ се факт. Необходимо е да предвиждате от 10 до 15 милиона лева годишно за купуване на книги от читалищата и библиотеките. Ако не можете да си позволите това, то бъдете така добър да върнете 20-те процента ДДС, които прибирате от всяка издадена българска книга. И както каза колегата Карабашлиев, не виждаме смисъл да плащате милиони за заплати в Министерството на културата, а бедният български читател да не може да си купува книги, нито да ги чете, заемайки ги поне от библиотеките.”

През юли т.г. на шумна пресконференция беше обявено, че тази година с около 736 000 нови книги трябва да се обогатят обществените библиотеки в цялата страна – заради приетия стандарт за библиотечно-информационното обслужване, обещаван от шест години. Според стандарта, държавата трябва да отпусне общо около 10 млн. лева за обогатяване на библиотечния фонд – 8.2 млн. лева за книги и 2.7 млн. лева за периодичен печат.

По силата на този стандарт трябва да се отпускат средства за 150 нови заглавия годишно на 1000 души население, което включва и библиотеките в малките общини. Тези показатели ще бъдат актуализирани след три години – на базата на анализ на библиотечната статистика за този период.

В България има 2802 обществени библиотеки. Познайте получиха ли книги. Но властта инвестира милиони в камъни, тухли и стиропор, което нарича културно наследство, а всъщност са си обществени поръчки за строителство, допълва ureport.bg.

 

  • ПРИЗВЕДЕНО В БЪЛГАРИЯ

    Христо Бръмбаров  - корифеят на българското певческо изкуство 

    Внушителен е броят на неговите ученици - Гяуров, Гюзелев, Узунов, Селимски, Димитър Петков, Рафаел Арие, Гена Димитрова, Катя Георгиева,  Димитър Петков, Стефан Еленков,  Рада  Конфорти, Тодор Бонев, Лиляна Василева, Стоян Попов, Сабин Марков...

    ---

    Тази година се навършват 120 години от рождението му.

„С диплома за художник можеш да пееш в „Ла Скала“, но не можеш да преподаваш в Софийската консерватория.“

Михаил Ангелов, български диригент, роден на 19 февруари преди 93 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

„Петте кьошета“: несглобяемият пъзел

 "Смятам романа на Панайот Карагьозов за остра реплика към цялото умилително носталгично венцехвалене на социализма, към който мнозина са се устремили да ни върнат не само чрез медиите и социалните мрежи, а и с конкретни действия", пише Алберт Бенбасат.

Вярвайте в чудеса!

 

„Не затваряй очи“ е въздействащ и топъл филм, необходим да сгрее загрубелите ни и потънали в света на материалното души...

Куинси Джоунс и несъществуващите формули за успеха

 

Между огромното количество от архивни материали, истинската ценност на филма "Quincy" се разкрива в непрофесионално заснетите кадри от телефона на Рашида Джоунс, които се появяват по-рядко, отколкото ни се иска.