„От началото на управлението Ви до днес се налага един болезнен извод – държавата отсъства от духовното израстване на българина. Държавата е изцяло абдикирала от попълване на фондовете на библиотеките с книги. За цяла година например библиотеката във Велинград е купила една книга. Това е съдбата всъщност на повечето читалищни библиотеки в страната, хората все по-малко четат, което води до морален срив в обществото, насилие, грабежи, убийства.

Липсва държавническо отношение към превеждането на български книги и представянето им в чужбина, а ДДС върху книгата в България все така е 20%. Уверявам Ви, че в света няма държава с такъв убийствен данък.

Мисля, че е абсолютно наложително образованието и културата в България да бъдат разглеждани с приоритет от Вас и Вашето правителство. Издаването на българска литература в страните от Европа (а и защо само от Европа) е престиж за България, изграждане на нов образ на българина и е недопустимо правителството да се прави, че не забелязва този налагащ се факт. Необходимо е да предвиждате от 10 до 15 милиона лева годишно за купуване на книги от читалищата и библиотеките. Ако не можете да си позволите това, то бъдете така добър да върнете 20-те процента ДДС, които прибирате от всяка издадена българска книга. И както каза колегата Карабашлиев, не виждаме смисъл да плащате милиони за заплати в Министерството на културата, а бедният български читател да не може да си купува книги, нито да ги чете, заемайки ги поне от библиотеките.”

През юли т.г. на шумна пресконференция беше обявено, че тази година с около 736 000 нови книги трябва да се обогатят обществените библиотеки в цялата страна – заради приетия стандарт за библиотечно-информационното обслужване, обещаван от шест години. Според стандарта, държавата трябва да отпусне общо около 10 млн. лева за обогатяване на библиотечния фонд – 8.2 млн. лева за книги и 2.7 млн. лева за периодичен печат.

По силата на този стандарт трябва да се отпускат средства за 150 нови заглавия годишно на 1000 души население, което включва и библиотеките в малките общини. Тези показатели ще бъдат актуализирани след три години – на базата на анализ на библиотечната статистика за този период.

В България има 2802 обществени библиотеки. Познайте получиха ли книги. Но властта инвестира милиони в камъни, тухли и стиропор, което нарича културно наследство, а всъщност са си обществени поръчки за строителство, допълва ureport.bg.

 

  • ДИСКУСИЯ

    Един учебник, една история, една партия

     Въвеждането на един учебник за всеки клас по хуманитарните предмети е рязък обратен завой от посоката, в която започна Преходът.

    •  Този културно-политически маньовър ще върне България в годините на безпросветния и безпринципен тоталитаризъм...

„Музиката принадлежи на всички. Само звукозаписните компании все още вярват, че те са собствениците й.“

Джон Ленън, английски музикант, роден на 9 октомври преди 86 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Филм с големи амбиции и пропилян потенциал (ревю)

 

„Дигър“ - Иняриту, Том Круз и един твърде скъп творчески експеримент...

 

За един забравен филм и за атентата в църквата „Света Неделя“

 

„Допълнение към Закона за защита на държавата“ – между партийната легенда и историческата истина

Между литературната история и личната памет

 

Въпросът как литературната история мисли Йовков и неговото творчество – занимава сериозно изследователя. В „случая Йовков“ той открива несъответствия с традиционното литературноисторическо утвърждаване...