НИКОЛАЙ СЛАТИНСКИ, "Фейсбук"

Това е една безразсъдна книга. Една ужасна книга. Една абсурдна книга. Една потресаваща книга.

Безразсъдна книга е, защото със съдържанието й авторът е поел колосален риск.

Ужасна книга е, защото всеки трезво мислещ човек ще си каже, че ако 10% само от написаното в нея е вярно, то ние живеем в държава, в която се случват ужасни неща.

Абсурдна книга е, защото написаното в нея се отнася до държава-членка на ЕС и НАТО, с претенции да е демократична, да има закони и три поне привидно различни и поне на теория конкуриращи се власти, нелошо образован народ, сравнително нормално социално съзнание, донякъде цивилизовани обществени нрави.

Потресаваща е, защото всеки, който я прочете с разум, сърце, честност и съвест, не може да не остане потресен.

Аз си мисля, че независимо как се отнасяме към автора като личност; независимо какво ни е мнението за достоверността на написаното в тази книга; независимо какви са ни политическите пристрастия; независимо каква е нашата оценка за Прехода и последната трет(ин)а от него, ние, всеки един от нас, трябва да прочетем книгата на Огнян Стефанов!

Не бива да се появи у нас подобна книга, а ние да не знаем за нейното съществуване; или да имаме предубедено мнение за нея, което ни кара да отвърнем очи и я подминем; или да ни се свиди времето за нейното прочитане, защото, виждате ли, имаме други задачи и главното е да се критикува политиката, да се протестира, да се търсят конспиративни сценарии, да се смята, че нищо не може да се направи; или просто да мълчим за нея, сякаш наистина я няма... Впрочем, аз не съм чул и чел някой от действащите политици от партиите на протеста, да е дал знак, че е разбрал за съществуването на тази книга, камо ли пък да я е разлистил, какво ли остава да се е зачел из страниците й, да не говорим - да я е прочел и да се е замислил над написаното в нея.

Ето това си казах, когато приключих с четенето на книгата на Огнян Стефанов.

Приключих с четенето на тази книга, но не мога да приключа с мисленето над прочетеното.

Колкото и да съм наблюдавал някои процеси у нас по-отблизо и по-отдалеч; колкото и да знам за българската действителност; колкото и да имам собствено мнение за тази действителност; колкото и да подозирам, че не знам още много неща за нея, аз продължавам да не вярвам на очите си, че у нас днес може да се появи такава книга.

Защото тя е безразсъдна, ужасна, абсурдна и потресаваща.

Дори заради това, че авторът се е осмелил да я напише и е дръзнал да я издаде, тя си заслужава да бъде прочетена.

Като малък и напълно безопасен личен жест в негова подкрепа.

„Критиците ме мразят повече, отколкото аз мразя тях.“

Мишел Уелбек, френски писател, роден на 26 февруари преди 68 години

Анкета

Ще подарите ли книга за Коледа?

Да, както винаги - 80.8%
Да, за първи път - 0%
Не, предпочитам друго - 15.4%

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Опера без... текст?!

 

 

И все пак германската композиторка от румънски произход Адриана Хьолцки вече направи този абсурден авангардистки опит

Между документалното и въображението

 

„Мери. Раждането на Франкенщайн“ – фокус на текста е вглеждането в творческия процес, довел до създаването на най-популярния роман на Мери Шели

"Най-дългата нощ" - майсторска работа. И днес се гледа с удоволствие

 

Филм на Въло Радев от 1967 година, по сценарий на Веселин Бранев, оператор Борислав Пунчев, музика Симеон Пиронков