Александра Стеркова, strategy.bg
В Закона за културното наследство отново се предвижда създаване на публичен регистър за разрешенията, които се издават по този закон. Макар това само по себе си да е стъпка в правилната посока, това не гарантира контрола, който държавата следва да упражнява върху обектите, квалифицирани като културно наследство.
Следва да се отбележи, че този законопроект поражда повече проблеми, отколкото осигурява разрешения:
В чл. 84, касаещ съгласувателната процедура за Инвестиционните проекти и искания за намеси в защитени територии за опазване на културното наследство, на първо място се предвижда намаляване на срока за съгласуване от 4 месеца на 1 месец. Когато става въпрос за недвижими културни ценности с категории „местно значение", „ансамблово значение" и „за сведение", срокът за становище се скъсява от 2 месеца на 2 седмица. Скъсяването на административните срокове винаги е добро за гражданите и бизнеса, но не и когато липсва възможност за контрол. Подобно разрешение може да доведе до множество вреди, които са почти гарантирани от предложените изменения, а именно:
В ал. 7 се създава изречение второ, което предвижда, че когато органът не се произнесе в законоустановения срок, становището за съгласуване на инвестиционните проекти и на исканията за намеси е положително!
Подобно разрешение не само е предпоставка за злоупотреби, но, предвид настоящата политика на държавата към запазване на недвижимите културни ценности, е гаранция за тяхното пълно унищожение.
Подобно становище се потвърждава и от доклада на Сметната палата, чийто основен извод е, че дейностите по опазване и поддържане на обектите на архитектурно наследство в градска среда, извършвани от Министерство на културата и от Националния институт за недвижимо културно наследство, не са ефективни и ефикасни.
В мотивите към тези изменения вносителите просто са констатирали предвиждането на такава възможност.
Липсва каквато и да е оценка на въздействието на тези законодателни промени!
