КРАСЕН НИКОЛОВ,  "МЕДИАПУЛ"

Общинският съвет в Копривщица е гласувал да се премахне статутът на града като архитектурно-исторически резерват, тъй като пречи на проектите на един местен бизнесмен, научи Mediapool. Информацията за гласуването беше съобщена лично от кмета Генчо Герданов (ГЕРБ), който обяви, че е против решението и ще се бори за запазването на статута на града дори и в съда.

Протокол от заседанието не е качен на сайта на община Копривщица и не може да се види кой за какво е гласувал. Зам.-кметът инж. Тони Малинов съобщи за Mediapool, че решението е взето с 7 гласа "за" от общо 11 общинари. То е подкрепено от цялата група на ГЕРБ, която се състои от четирима души, както и от хората на Български демократичен център*. Това се е случило на 17 март.

Кметът Генчо Герданов на свой ред поясни, че не е присъствал на заседанието, когато е било взето това решение. Нито е присъствал на скандалната дискусия в съвета през февруари, когато е станало ясно, че решението ще се вземе.

 "Хората идват в този град заради самия град. Аз ще се боря този статут да остане", каза пред Mediapool кметът Герданов, който е и местен лидер на ГЕРБ.

Копривщица е първият и засега единствен град-музей в България. Обявен е за такъв с решение на Министерския съвет още през 1952 година. Двадесет години по-късно Копривщица е обявена и за архитектурно-исторически резерват - пак с решение на Министерския съвет. Няколко години по-късно са приети специални правила за строителството в градчето с цел да се запази неговият автентичен облик.

Атаката срещу този статут започва през 2016 г. с процедурите по изработване на нов Общ устройствен план на Копривщица. Целта е да се зададе развитието на града през следващите десетилетия. Изработването на плана е 80% платено от държавата, а едва 20% от сумата се дава от общинския бюджет. Общата стойност на проекта е около 150 000 лева.

Фронталната атака започва на 23 февруари, когато общинският съвет в Копривщица обсъжда Общия устройствен план с участието на някои "граждани". Експертите, изготвили плана, очакват той да бъде подкрепен, за да се изпрати за финално одобрение от Националния експертен съвет към Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Планът обаче не е приет, защото среща явно непреодолима опозиция.

Тя е в лицето на известният местен бизнесмен Радослав Йовков, изгонен преди пет години от ГЕРБ заради замесването на името му в скандал с незаконна сеч. Той категорично се обявява за премахване на специалния статут на Копривщица от Общия устройствен план, защо пречи... лично на него.

Общинарите мънкат по време на цялото заседание и подкрепят с половин уста тезите на Йовков.

Единствената опозиция на бизнесмена се явяват експертите, изготвили плана. Те обясняват на общинарите, че при изготвянето на проекта са се водили от Закона за културното наследство. Техният план за развитие на Копривщица отговаря напълно на действащите закони и статута на града. Планът е бил отличен и от Камарата на архитектите. Бизнесменът Радослав Йовков не е впечатлен. Той смята ОУП за грешка. Йовков се представя като най-тежко ощетения от случващото се.

 "Ако това остане – ние трябва да се обесим. Аз съм най-големият инвеститор в този град. Не можете да заложите показатели за производство, които да са с 60% плътност на постройката, 1.2 кинт и 40% озеленяване, как ще стигна с камионите до производството?! Това са взаимно изключващи се показатели. Вие ми давате на производствена сграда – 10 метра височина. Аз в момента съм в етап на проектиране на производство на сухо мляко. На единия от агрегатите минимумът е 11 метра, а препоръчителното е 12 метра. Това като влезе в сила – инсталацията мога да я направя и другаде, но не и тук. Аз вече имам терена – аз съм инвестирал там. Досега съм проектирал със застрояване 80%, кинта 2.5 и няма височини. За жилищно строителство (ОУП предлага – б.р.) 60% застрояване, 40% - озеленяване – ще хвърчим ли, нали трябва да имаме площадки, да имаме барбекю т.н.", казва той пред общинарите.

Радослав Йовков е изключително ядосан и от факта, че устройственият план предвижда отчуждаването на бившия парк Баркиш, който е негов. Идеята на проектантите е тази територия, която е била парк преди време, да се отчужди и отново да се направи парк. Бизнесменът показва, че очаква много специално отношение от страна на местната власт.

"Някой питал ли ме е?! След толкова време, като сте имали време да работите – тук мен и кучетата ме познават и целият град знае, че този парк е мой – да сте си направили труда да питате собственика?! Напишете с червени букви – това посмъртно няма да стане", заканва се Йовков.

Той получава подкрепа от главния архитект на Копривщица Гено Георгиев.

"2005-2007 имаше инициативен комитет и се възстанови собствеността. Аз не мога да разбера едно нещо, което е възстановено като частна собственост, пак се предлага да е парк, за който самата история е показала, че не работи", казва Георгиев.

Ситуацията е доста конфузна, защото арх. Гено Георгиев вече е преглеждал проекта, знаел е за парка, но нищо не е казвал на проектантите. Неговото изказване пред общинските съветници става след избухването на местния бизнесмен.

На 10 март, две седмици след този "дебат", постъпва конкретно предложение от Пешо Вълов - председател на общинска Комисия за териториално и селищно устройство: "Навсякъде от представения документ думите "Архитектурен исторически резерват" да отпаднат и да се намери коректният начин да бъдат заместени", гласи офертата.

Седем дни по-късно офертата е приета, както съобщава кметът Генчо Герданов, който пропуска едни от най-важните заседания на местния Общински съвет, които са в състояние да променят облика на историческото селище.

Пешо Вълов предлага също така да се изпълнят и други искания на бизнесмена Радослав Йовков. Предложенията на Вълов включват възможност за по-високо строителство, промишлена зона, изграждане на зали за конферентен туризъм, ски писта, мотописта и АТВ писта, буферни паркинги и т.н.

По ирония на 21 февруари, само два дни преди изявата на Радослав Йовков в общинския съвет, ЮНЕСКО включи Националният събор на българското народно творчество в Копривщица в списъка за световно нематериално културно наследство. Това се случи и поради факта, че градът пази своите традиции и има статут на архитектурно-исторически резерват.

Решението на Общинския съвет би влязло в сила, ако Общият устройствен план на града влезе в сила в новия му формат. Предстои обсъждането на проекта в експертния съвет на МРРБ.

*Разпределението по партии в Общинския съвет в Копривщица (по данни на ЦИК от местни избори 2015) е следното: ГЕРБ-четирима съветници; БСП – двама; Народен съюз – двама; Български демократичен център – двама; Земеделски съюз "Ал. Стамболийски" - един.

  • ПОЗИЦИЯ

    Най-великият текст

    И Америка е велика отново. И Путин е велик. И българските партии са велики, а велики хора сами си вдигат велики паметници. От толкова много величие понякога ми прилошава, признава Иван Ланджев.

„Религиозният култ е едно представление, едно драматично представление, една фантазия, една „заместваща“ реализация.“

Йохан Хьойзинха, холандски филолог и историк, роден на 7 декември преди 153 години

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Агнешка Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

Историята на Хъки

" Струва ми се, че сцената, в която Мами Блу „разосиновява“ кученцето Хъки и го подарява на умиращото дете, е една от най-добрите в нашата литература. Плахо я сравнявам с „По жицата“." - Николай Петков

"Звезден пратеник". Марин Георгиев за Николай Кънчев, за истината

 

Пътят и съдбата на Николай Кънчев са част от пътят и съдбата и на българската поезия от края на 50-те години до 2007, когато той напусна този грешен свят.

Потокът на паметта: разкази между личното и родовото

Сборникът на Тодорис Гонис „Черната рокля на гарвана“ прави опит да изгради многопластова карта на паметта, в която личното преживяване се преплита с колективната история и устната традиция