Преди седемдесет години, през 1948 г. младата тогава комунистическа българска държава начева строителството на язовир в близост до Казанлък. Язовирът първоначално е наречен „Георги Димитров“, а по-късно „Копринка“. В началото на строителството работниците се натъкват на археологически обект с площ около 50 дка. По време на седемгодишното археологическо проучване на обекта се установява, че това е столицата на Севт III и Одриското царство от 320 г. пр. Хр. 

Изключително ценна находка в европейски мащаб!

Въпреки това политическото, подчертавам политическото решение на БКП било да се продължи с изграждането на язовира, оставяйки Севтополис на дъното му…

Майната й на историята, пък и тогава се е приемало, че сме преимуществено славяни, а не траки…

Днес, както може би е известно на широката публика, това политическо решение от 1955 г. се преосмисля и от доста години в публичното пространство периодично се подхвърля идеята за изграждане на водоустойчива стена около Севтополис, която да обезпечи пресушаването на терена и възможността за консервиране и подобаващо експониране на единствената изцяло запазена и археологически проучена тракийска столица. Цената на осъществяването на проекта по мои спомени възлиза на 150 милиона евро.

Изписах всичко това по-горе, защото случаят с археологически разкритата Скаптопара по трасето на магистрала Струма много ми напомня за случая със Севтополис.

В момента кабинетът Борисов III много бърза да „усвои“ едни пари от еврофондовете за въпросната магистрала и едно забавяне с години поради прецизни археологически проучвания, които са важни и необходими ще му отнеме тези евросредства. Археологическото проучване на 50-те дка на Севтополис е отнело седем години. Площта на Скаптопара е около или над 60 дка.

Вярно е, че Скаптопара е антично селище с няколко столетия по-младо от Севтополис, но все пак е едно от малкото антични селища на Балканския полуостров от тази епоха запазено в състоянието, в което Скаптопара е.

Та, исках да кажа, че е добре по въпроса за това дали да се запази, консервира и експонира по подобаващ начин археологическият обект Скаптопара да се произнесе суверенът! А суверенът е българският народ или в частност жителите на района на Благоевград, а не премиерът Борисов, който след малко ще престане да е премиер…

За да не стане така, че след 70 години внуците ни да се занимават с въпроса как по-евтино да извадят на повърхността изпод асфалта, консервират и по подобаващ начин експонират антична Скаптопара!

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПОЗИЦИЯ

    Библио-сарайският синдром

    В България проруската Пета колона е проникнала масово в парламента, правителството, президентството (особено!) и в съдебната система. Ние сме единствената страна в ЕС и НАТО, начело на която стои отявлен прорашистки държавен глава

"Ала бедата е там, че човек има не само тяло и стомах, но и още нещо, което палачите наричат „душа“.

Светослав Минков - български писател, роден на 4 февруари преди 121 години

Анкета

Подпишете се в подкрепа на украинския народ!

Путин е престъпник! - 89.2%

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Поетът Кирил Кадийски - блъф и метафори

 

Поетическият език в творбите му често достига, а и преминава оттатък напрегнатата граница на допустимото или по-скоро на приетото по „канона”, за художествено

Двете тела на императрицата: „Корсаж“ 

 

Образът на Сиси е неравен: тя живее с травмите си вече десетилетия – смъртта на дъщеря й се появява само под формата на обвинение от страна на императора

Филмът "Ботев": номерът не мина

 

Обществото се почувства засегнато, заваляха критики. Но хубавото на филма „Ботев“ е реакцията срещу него. Тя показва, че българската аудитория вече ясно различава пропагандата от изкуството в подходите към историята