ЕВГЕНИЙ ДАЙНОВ, DW

Диктаторите обикновено ползват думите като етикети, с които да облепват действителността, за да я скрият от погледа на останалите. Но именно думите им разкриват манталитета на тях самите, както и на управляващата група, която те представляват.

Тези дни за смешни пари си купих том IV от събраните съчинения на върховния лидер на Китайската народна република Си Дзинпин. Потопих се в 658-те страници на книгата и така прекарах един цял ден в главата на Си. Исках да разбера какво може и какво не може той (и групата му), какво възнамерява да прави, носи ли някаква опасност за нас в Европа. Преди години направих този експеримент и с Владимир Путин. Сега още след първите 300 прочетени страници започнах да разбирам и Си.

Най-лесно за разбиране бе това, че - напук на някои страхове - този човек няма да предостави някаква сериозна помощ на Путин за войната му в Украйна. От стотиците страници по темата "външна политика" разбираме, че Китай иска свят без войни и други неприятни изненади, в който той да е регионална сила, опрян на икономическа мощ, не на военна. Всеки, който внезапно разбърка този пасианс, не е приятел на Китай. Става ясно, че Си с половин уста ще обещава разни дребни неща на Путин до онзи момент, в който владетелят на Кремъл ще е най-слаб и най-силно уплашен. Точно тогава Си ще му предложи да го пази от външен натиск, срещу което ще му поиска нещо истински голямо.

Какво казват изображенията?

Най-важните неща, които разбрах от том IV, се отнасят до сегашното състояние и стратегическите перспективи на държавата Китай, ръководена изцяло и напълно от Си и неговата група. Това разбиране започнах да постигам още преди да съм започнал със самото четене.

На корицата на книгата е самият върховен лидер, усмихнат в кръгла снимка - тип "гробищен паметник". Тук констатираме лек напредък спрямо томовете на Йосиф Сталин, Георги Димитров, Ким Ир Сен и Мао Цзе Дун. В техния случай на корицата изображението на лидера е от типа на стенен барелеф. Има обаче и свличане надолу: кориците на том IV са меки и бели, за разлика от трудовете на горепосочените, чиито корици са твърди и кафяви (Сталин, Димитров) или твърди и сини (Мао, Ким).

Вътре в тома дизайнерски изненади няма. След краткия анонимен предговор следва страница от оризова хартия, която предпазва от захабяване цветна снимка на върховния вожд в цял ръст. Книгата разполага и с две секции със снимки на Си сред различни категории щастливи трудещи се: работници; селяни-кооператори; пионерчета; учени; лекари; учители; войници; спортисти. Той им сочи с ръка светлото бъдеще, те му се радват.

Дотук - горе-долу класика от началото на 1950-те години. Но книгата е на английски и е очевидно предназначена за външния свят, който мисли за Китай като за високотехнологична нация от 21-ви век. Очевидно обаче ръководството на Китай не мисли за себе си по същия начин, щом предлага на света комунистически визуални канони отпреди 70 години.

Предговорът потвърждава това впечатление. В него пише буквално следното: "Този том има за цел да помогне на официалните лица и на широката публика да разберат и прилагат Двете утвърждения, да засилят предаността си към Четирите съзнания, към Четирисферната убеденост и към Двете поддържания…".

Сериозно? Двете утвърждения, Четирите съзнания, Четирисферната убеденост и Двете поддържания?

По-нататък става по-интересно: "Ще постигнем висококачествен напредък и ще произвеждаме все повече чудеса, като осигурим холистичен подход към Петсферния интегриран план и координирано прилагане на Четиризъбната цялостна стратегия".

Представям си хилядите делегати на партиен конгрес да стават на крака и да скандират с цяло гърло: "Да осигурим холистичен подход към Петсферния интегриран план и координирано прилагане на Четиризъбната цялостна стратегия…".

Следват стотици страници, посветени на укрепването на ръководната роля на Партията във всички сфери и при всички групи от населението. Заявената причина: светът става все по-сложен и "когато попаднеш под влиянието на разнообразни идеи е неизбежно да се объркаш…". За да няма объркване в съдебната система, там се предлага "укрепване на върховенството на закона" чрез засилено "политическо насочване" на съдии и адвокати към "базисните изисквания към тяхната професия, включително утвърждаването на ръководната роля на Партията и удовлетворяването на очакванията на Партията и на народа".

Под всичките тези клишета прозира обаче намерението за постоянно затягане на диктатурата. Това, разбира се, ще убива точно онова свободно мислене, което е способно да изобретява нови неща. А това на свой ред ще обезсилва икономиката.

Думите на върховния лидер разкриват манталитета на управляващата група в Китай. Тази група, застинала в началото на 1950-те години, не е в състояние да ръководи ефективно едно модерно индустриално общество в 21-ви век. От тази гледна точка бедите, стоварващи се върху китайската икономика в последните години, изглеждат напълно закономерни. По-нататък - повече.

"Не бива да ни е страх от тези хора"

Както възкликва след първото си посещение в СССР британският писател Антъни Бърджес: "Защо да ни е страх от тези хора?". На фона на том IV от събраните съчинения на Си Дзинпин можем да пренесем този въпрос и към китайците. Изводът е, че можем единствено да се тревожим, че задаващата се анемия на китайската икономика ще ни създава определени неудобства. Би трябвало и да държим под око положението около Тайван, макар че там едва ли предстои "гореща" криза. Китайските ръководители може да са музейни експонати, но не са глупави; извадили са си поуките от провала на путинската "светкавична война" в Украйна.

Впрочем, Антъни Бърджес стига до своите заключения относно Русия и руснаците по обратния на моя път. Той прави изводи не от думите на лидерите, а от всекидневния живот на гражданите - ленинградчаните от средата на 1960-те години.

"Очаквах да видя стоманеното бъдеще, подчинено на дисциплина и автоматизация, а намерих мръсотия и безпорядък", пише Бърджес в автобиографията си. Във "валутния" сувенирен магазин на хотела писателят се опитва да обясни на магазинерките как да боравят с тогавашните британски пари: 12 пенса правят един шилинг; 20 шилинга са един паунд; а 21 шилинга - гвинея. Рускините се опитват да сметнат всичко това на древните си сметала с дървени топчета и не успяват дори да се доближат до разбиране (сметалата са десетични). В тези експерименти те прекарват целия си работен ден.

"Не бива да ни е страх от тези хора", пише Бърджес. "Ако те не могат да се оправят с британските парични знаци, то изглежда малко вероятно да им излизат сметките, които стоят зад междуконтиненталните им балистични ракети. И, след като при тях времето има толкова малко значение, как да вземаме насериозно техните петгодишни планове и техните намерения да задминат Съединените щати в технологиите?".

Западните политици не послушаха Бърджес и десетилетия наред трепереха от необоснован (както знаем днес) страх от Кремъл. А нито СССР, нито следсъветска Русия не успяха дори да се доближат до САЩ по икономически и технологически показатели. С този манталитет - толкоз.

По отношение на икономиката и на технологиите днешен Китай очевидно се справя доста по-добре от която и да е версия на руската държава. Но манталитетът, разкрит от Си в том IV от събраните му съчинения, не е в състояние да поддържа и ръководи една наистина модерна страна. Въпросът не е да ни е страх от Китай, а да се отнасяме към него като към това, което е: една огромна и важна, тежко старомодна, но и неекспанзионистична страна, с всичките минуси и плюсове на това положение.

  • IN MEMORIAM

    Европеецът Пламен Асенов

     Негова е поредицата „Великите европейци“, излязла в книги, излъчвана по радио „Пловдив“ и публикувана на сайта на „Свободна Европа"

     
  • ПОЗИЦИЯ

    ВУЛКАНизациии

     Коментар на Митко Новков по повод скандала с наградата за роман на годината, която се връчва от фонд "13 века България"

     
  • НЕЗАБРАВИМАТА

    Невена Коканова, която европеизира българското кино

    Тя се наложи на екрана не само с грациозната си красота, но и с щедрия си талант, с който изгради първоначално образите на млади девойки с чисти чувства и естествено поведение 

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ПОРТРЕТ

    Приближаване до Кръстю Лафазанов

    Той не става зъболекар, въпреки че е приет първоначално стоматология, но прави ярки, запомнящи се и незабравими роли в стойностни тв спектакли.

„Един покварен ум никога не може да разбере думите по нормален начин.”

Джовани Бокачо, роден на 16 юни преди 711 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Фантастичният свят на магията и езика

 

Слабо звено на „Вавилон: Тайна история“ от Ребека Ф. Куанг е вмъкването на идеята за дискриминацията, която като че ли става неизменна част от съвременната художествена литература...

„Back to Black“ – новият биографичен филм за Ейми Уайнхаус

 

Биографичните филми работят тогава, когато разглеждат малка и слабо позната част от живота на героя и фокусират вниманието си върху нея

Метерлинк на XXI век

 

Не на последно място, говорейки за Саманта Швеблин и конкретно за сборника „Седем празни къщи“, няма как да подминем и факта, че той е постпандемичен, което засилва темата за самотата, за счупените връзки, за личните лудости…