НИКОЛАЙ СЛАТИНСКИ, фейсбук
Докато тихо и кротко си карам ковид, успях да прочета няколко полезни, макар и не всичките твърде интересни, книги.
Две от тях са свързани с върколака от Кремъл.
Първата книга – Игор Соломин, „Путин и неговото обкръжение. Кой управлява Русия“ – е семпличка, сравнително повърхностно-информативна, относително безобидно-научнопопулярна, но дава определена картина за бандата клептократи, завладяла Русия с нейните финанси, икономика и природни ресурси, под крепката десница на Путин и държащи държавата в мъртва, невъзможно да бъде отслабена хватка.
Втората книга – Катрин Белтън, „Хората на Путин. Как КГБ си върна Русия и след това се изправи срещу Запада“ – абсолютно заслужава да бъде прочетена, още повече на фона на кръвожадната и разрушителна война, която Путин и близкото му обкръжение започнаха срещу Украйна.
Всъщност, не само, не единствено, не основно и не главно срещу Украйна. А срещу Европа, Запада, Демокрация, Либералните ценности и принципи.
Препоръчвам ви книгата на Катрин Белтън! Тя показва генезиса на властта на Путин – власт, която е завоювана колкото алогично и даже ненормално, толкова и естествено и дори неизбежно.
Можете да прочетете този силен и внимателно проверен във всеки факт текст, за да получите буквално зрителна представа как Путин се оказва точния човек на точното място в точното време и в точното пространство, като се превръща в пресечна точка на четири мощни източника на власт. Власт – политическа, икономическа, финансова, репресивна, ченгесарска, мутренска, брутална и криминална.
А именно – КГБ, Организираната Престъпност, Политическият елит, Олигарсите.
Путин е свързан пряко или непряко с всеки от тези четири източника на власт.
Неговата кагебистка същност му дава мрежата от контакти и връзки със себеподобни кагебисти, базирана върху взаимна подкрепа, кланова солидарност, способност да се нарушават всякакви правила и норми и безпощадна решителност.
Путин умело се вплита в началото от втора позиция в политическата класа (каста), за което перфектно му помагат неговите способности за мимикрия, уменията му да бъде незабележим, но незаменим – момче за поръчки, което никога не забравя себе си. След това вече чрез огромните възможности и ресурси, които дават върховете на политическата система, той успява в максимална степен да концентрира толкова власт, колкото му е нужна, за да стане безалтернативен и да изгради строг вертикал от лично нему лоялни персони от неговата кръвна група – жадни за пари, алчни за контролни позиции, неутолимо стремящи се към колосално висок жизнен стандарт и необоримо убедени, че Русия им принадлежи – цялата и така, че да не я делят с никого.
Путин от самото начало на политическата си кариера в Санкт-Петербург/Ленинград успява с потресаващо ловък ум и достойни за черна завист умения да изгради взаимно изгодни отношения с Организираната престъпност. Тя за него е здрав гръб, но и надежден партньор. Тяхната симбиоза в града на Ленин, в Питер е удивително хармонична, той знае какво може и докъде може. Набира наистина удивителн опит в общуването с нея, за да превърне после своя властови екип в структура, действаща и формално, и неформално по законите и каноните на Организираната престъпна група.
Путин приема олигарсите като неизбежност. Той отлично си дава сметка, че тази шепа мегабогати и всевластни същества е незаобиколим фактор в руската политика благодарение на уникалното разграбване на национално богатство на Русия, под егидата и с подкрепата на Семейството на Елцин, затова приспива тяхното внимание, дава им да се самозаблудят, че той е тяхното момче. После с цялата репресивна мощ на подконтролната си държава той разбива тяхното единство, противопоставя ги едни на други, разделя ги на добри и лоши, добрите му се подчиняват, откупвайки се със значителен дял от совето богатство, а за лошите светът става тесен, като някои напускат този свят, за да се преселят в друг, смятан за по-добър свят.
Путин концентрираа безгранично огромна Власт действайки така, че да съчетава в себе си характерните черти едновременно на Кагебистът Номер 1, Кръстникът Номер 1, Държавникът Номер 1 и Олигархът Номер 1 в Русия.
Това за мен са част от изводите, които си направих след прочитането на книгата на Катрин Белтън. Има още много за преразказване. Но моят прочит си е мой прочит, няма да ви го натрапвам повече.
Прочетете тази книга. Няма да съжалявате.
Ех, ако можех, щях да заръчам по един екземпляр от книгата за всички наши политически путинофили, като преди да им се даде книгата, бих посъветвал те да бъдат ударени по главата с нея. Защото в която и да е глава, в която има необходимо количество сиво вещество и достатъчно количество аналитичен ум, след прочитането на книгата няма как да не настъпи опомняне. Няма как да не си даде човек сметка какво чудовище управлява в Кремъл. И колко страх трябва да изпитва Човечеството от него, защото се е превърнало в негов заложник.
