БНР

Книгата “Отровите на Кремъл“ показва недоверието, с което много хора по света се отнасят към отравянията, това каза в предаването „Преди всички“ по „Хоризонт“ журналистът Татяна Ваксберг, преводач на книгата. Неин автор е Аркадий Ваксберг.

“Отровите на Кремъл” е разказ за индивидуалните политически убийства, извършени от съветските и постсъветските тайни служби в различни страни. С помощта на архивни документи и спомени на очевидци книгата проследява трагичната участ на десетки жертви от епохата на Ленин до тази на Путин. В “Отровите на Кремъл” са събрани всички отравяния, необясними самоубийства и друг тип смърт, който не буди подозрения.

България е 15-тата страна, в която излиза книгата. Тя не е публикувана в Русия.

„Книгата беше предлагана на много издания от автора, но тя не беше приемана. Той е утвърден автор, който работи с най-големите издателства, издал е над 10 книги във Франция. Твърдеше се, че тази тема вече е изчерпана, че каквото има вече да се знае за КГБ, вече сме го научили, а каквото има да се казва за отравянията, това е по-скоро някакъв заговор", разказа Татяна Ваксберг пред БНР. 

Едно издателство се съгласи да я издаде у нас и тя беше вече под печат, когато беше отровен бившият руски разузнавач Александър Литвиненко. Тогава книгата се превърна в бестселър, допълни Ваксберг.

„Първото убийство, за което се смята, че е станало чрез отравяне, се отнася към 1925 година. Следват сталинските години, отравянето на Георги Марков и така до наши дни. Всеки път, когато става дума за отравяне на някой с неизвестно вещество, реакцията на Москва е, че няма нищо за разследване, щом като веществото не е известно - това е тенденция. А в Москва още по времето на Ленин през 1922 година е била създадена експериментална лаборатория, която е произвеждала такива вещества, които да са непознати и които впоследствие се разтварят и не могат да се установят в организма", поясни журналистът.

Във връзка с последния случай на отравяне – на Алексей Навални и разследването какво вещество е използвано, Татяна Ваксберг заяви:

„С голяма тревога следим това, което се случва. Въпросът е как правосъдието ще разследва такива случаи, без да се разполага с оръжието на престъплението.“

Цялото интервю чуйте тук.

  • ВОЙНАТА

    Четири години от онзи февруари. Поклон пред Украйна!

     "Е, днес се навършват четири години след онази „една седмица“, в която Русия щеше да „свърши с Украйна“. Четири години, през които станахме свидетели – всички станахме свидетели, дори онези, които и до днес не искат да го признаят – на появата в нашия съвременен свят на един невероятен, буквално умоневместимо героичен народ..." - Калин Янакиев

„В приятелството може да се избира толкова малко, колкото и в любовта.”

Паул фон Хайзе, германски писател, роден на 15 март преди 196 години

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

Едно впечатляващо изследване за българската литературна класика в киното

 

„Българската литературна класика във филмовото изкуство“ е стойностна, качествена и респектираща книга – явление в нашето съпоставително изкуствознание

 

Оръжие срещу неинтелигентността (ревю)

 

„Фотий Философът" от Смилен Марков - по-тънка от косъм, по-здрава от диамант: нишката на православната спекулативна теология...

„Брънч за начинаещи“ – с усмивка и благодарност (ревю)

 

По всичко личи, че публиката у нас е зажадняла за положителни емоции и добро настроение, което гарантира големия успех на филма на Яна Титова.