ИВАН БАКАЛОВ, e-vestnik.bg 

Министърът Вежди Рашидов връчи на Камен Воденичаров най-високото отличие на Министерството на културата – „Златен век” – печат на Симеон Велики.

Нямаше други наградени с това отличие, освен него и прочутият руски режисьор Никита Михалков, който ще получи сега ордена си, при посещение на Вежди Рашидов в Русия.

В съобщенията за награждаването Камен Воденичаров беше наречен „известният български актьор, телевизионен водещ, режисьор и продуцент”. Направо звучи като жив класик, какъв тук Никита Михалков, какви други български артисти…

Това награждаване мина само с известно мърморене във Фейсбук. Никаква друга реакция. А то е скандално. При толкова актьори, режисьори, хора на изкуството, награден – Камен Воденичаров.

Прилича на наградите по живково време, когато ги раздаваха на свои хора. Но е още по-лошо. Воденичаров е от правилните и го награждават. Нищо че е посредствен, малко актьор, малко се опита като певец, малко режисьор, продуцент, звучи авторитетно. Осигурили са му държавен екран вече 20 години. Няма никакъв шанс в частна телевизия, където рейтингът за едно шоу е на първо място.

Сивото поточе пак си тече.

Направо е за чудене – как е възможно Камен Воденичаров и Тончо Токмакчиев да се появяват вече 20 години с едни и същи тъпи смешки в най-гледано време по БНТ, от които даже не се разбира какво говорят? Погледнато отстрани, човек може да помисли, че е някакъв много успешен скеч, герои, издържали във времето. А на практика е пълна безкритичност на БНТ и конюнктура. Като в соца, някаква номенклатура, шоу-номенклатура, която си съществува, добра или лоша, само я местят от едно предаване в друго, или като тия двамата, дори не ги местят.

Безкрайно изтъркано, неразбираемо и досадно. И конформистко. Лоша дума за властта или закачки със силните на деня старателно се избягват.

И Воденичаров получава награда за това. Награда за конформизъм и посредственост от  партията и правителството.

На церемонията в Министерството на културата Вежди Рашидов казва:

„Камене, благодаря ти, че те има! Страшно съм ти признателен за всичко, което правиш, а аз следя твоята творческа кариера вече близо три десетилетия! Ти сега навлизаш и в най-мъжката възраст и съм сигурен, че тепърва всички ще ни изненадваш и радваш”.

Да, наистина ги радва – тях. Но не може с нищо да изненада вече три десетилетия.

 

  • ПЪТЕПИС

    "Утре не съществува. Има само днес" - Карибите отвътре

    • Доминиканците са благи и добронамерени хора;
    • Майката тук е на почит, от бащите никой не се интересува, защото майката на децата е сигурна, а бащата никога не е;
    • В Доминикана вечерно време се кара само на дълги светлини. 

„Целувала съм се с Орландо Блум, била съм до Джони Деп и Джефри Ръш. Беше удивително!”

Кийра Найтли, британска актриса, родена на 26 март преди 40 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

„Убийство на булевард „Стамболийски“ или роман учебник по съвременно обществознание

Тази книга има и поколенчески, носталгичен привкус. Тя звучи преди всичко с гласа на героя, който е най-близо до възрастта на автора – чрез спомените, езика, начина на мислене (познаваме го ясно и от предишната му повест „Старецът трябва да умре“)...

Когато залогът е по-голям от живота…

Сюжетът на „Залог“ е поднесен увлекателно и непосредствено, но в него има излишна орнаменталност – дразнят протяжните сцени в чифлика на Паница, с неизбежните хора , песни и гърмежи, напомнящи стилистиката на Миклош Янчо, разкриването и овладяването на заговора напомня нощно театрално шоу...

Един философ разговаря с вечността: Октавиан Палер на български

Сборникът с есета „21 въображаеми писма до 21 велики мъже“ е своеобразна игра с философията и живота на творците, в която игра всичко се променя...