ИВАН БАКАЛОВ, e-vestnik.bg 

Министърът Вежди Рашидов връчи на Камен Воденичаров най-високото отличие на Министерството на културата – „Златен век” – печат на Симеон Велики.

Нямаше други наградени с това отличие, освен него и прочутият руски режисьор Никита Михалков, който ще получи сега ордена си, при посещение на Вежди Рашидов в Русия.

В съобщенията за награждаването Камен Воденичаров беше наречен „известният български актьор, телевизионен водещ, режисьор и продуцент”. Направо звучи като жив класик, какъв тук Никита Михалков, какви други български артисти…

Това награждаване мина само с известно мърморене във Фейсбук. Никаква друга реакция. А то е скандално. При толкова актьори, режисьори, хора на изкуството, награден – Камен Воденичаров.

Прилича на наградите по живково време, когато ги раздаваха на свои хора. Но е още по-лошо. Воденичаров е от правилните и го награждават. Нищо че е посредствен, малко актьор, малко се опита като певец, малко режисьор, продуцент, звучи авторитетно. Осигурили са му държавен екран вече 20 години. Няма никакъв шанс в частна телевизия, където рейтингът за едно шоу е на първо място.

Сивото поточе пак си тече.

Направо е за чудене – как е възможно Камен Воденичаров и Тончо Токмакчиев да се появяват вече 20 години с едни и същи тъпи смешки в най-гледано време по БНТ, от които даже не се разбира какво говорят? Погледнато отстрани, човек може да помисли, че е някакъв много успешен скеч, герои, издържали във времето. А на практика е пълна безкритичност на БНТ и конюнктура. Като в соца, някаква номенклатура, шоу-номенклатура, която си съществува, добра или лоша, само я местят от едно предаване в друго, или като тия двамата, дори не ги местят.

Безкрайно изтъркано, неразбираемо и досадно. И конформистко. Лоша дума за властта или закачки със силните на деня старателно се избягват.

И Воденичаров получава награда за това. Награда за конформизъм и посредственост от  партията и правителството.

На церемонията в Министерството на културата Вежди Рашидов казва:

„Камене, благодаря ти, че те има! Страшно съм ти признателен за всичко, което правиш, а аз следя твоята творческа кариера вече близо три десетилетия! Ти сега навлизаш и в най-мъжката възраст и съм сигурен, че тепърва всички ще ни изненадваш и радваш”.

Да, наистина ги радва – тях. Но не може с нищо да изненада вече три десетилетия.

 

  • ВОЙНАТА

    Четири години от онзи февруари. Поклон пред Украйна!

     "Е, днес се навършват четири години след онази „една седмица“, в която Русия щеше да „свърши с Украйна“. Четири години, през които станахме свидетели – всички станахме свидетели, дори онези, които и до днес не искат да го признаят – на появата в нашия съвременен свят на един невероятен, буквално умоневместимо героичен народ..." - Калин Янакиев

„Осмивай този, който заслужава, но не от свое, от обществено гледище.”

Райко Алексиев, художник, карикатурист и фейлетонист, роден на 7 март преди 133 години

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

Едно впечатляващо изследване за българската литературна класика в киното

 

„Българската литературна класика във филмовото изкуство“ е стойностна, качествена и респектираща книга – явление в нашето съпоставително изкуствознание

 

Оръжие срещу неинтелигентността (ревю)

 

„Фотий Философът" от Смилен Марков - по-тънка от косъм, по-здрава от диамант: нишката на православната спекулативна теология...

„Брънч за начинаещи“ – с усмивка и благодарност (ревю)

 

По всичко личи, че публиката у нас е зажадняла за положителни емоции и добро настроение, което гарантира големия успех на филма на Яна Титова.