ИВАН БАКАЛОВ, e-vestnik.bg 

Министърът Вежди Рашидов връчи на Камен Воденичаров най-високото отличие на Министерството на културата – „Златен век” – печат на Симеон Велики.

Нямаше други наградени с това отличие, освен него и прочутият руски режисьор Никита Михалков, който ще получи сега ордена си, при посещение на Вежди Рашидов в Русия.

В съобщенията за награждаването Камен Воденичаров беше наречен „известният български актьор, телевизионен водещ, режисьор и продуцент”. Направо звучи като жив класик, какъв тук Никита Михалков, какви други български артисти…

Това награждаване мина само с известно мърморене във Фейсбук. Никаква друга реакция. А то е скандално. При толкова актьори, режисьори, хора на изкуството, награден – Камен Воденичаров.

Прилича на наградите по живково време, когато ги раздаваха на свои хора. Но е още по-лошо. Воденичаров е от правилните и го награждават. Нищо че е посредствен, малко актьор, малко се опита като певец, малко режисьор, продуцент, звучи авторитетно. Осигурили са му държавен екран вече 20 години. Няма никакъв шанс в частна телевизия, където рейтингът за едно шоу е на първо място.

Сивото поточе пак си тече.

Направо е за чудене – как е възможно Камен Воденичаров и Тончо Токмакчиев да се появяват вече 20 години с едни и същи тъпи смешки в най-гледано време по БНТ, от които даже не се разбира какво говорят? Погледнато отстрани, човек може да помисли, че е някакъв много успешен скеч, герои, издържали във времето. А на практика е пълна безкритичност на БНТ и конюнктура. Като в соца, някаква номенклатура, шоу-номенклатура, която си съществува, добра или лоша, само я местят от едно предаване в друго, или като тия двамата, дори не ги местят.

Безкрайно изтъркано, неразбираемо и досадно. И конформистко. Лоша дума за властта или закачки със силните на деня старателно се избягват.

И Воденичаров получава награда за това. Награда за конформизъм и посредственост от  партията и правителството.

На церемонията в Министерството на културата Вежди Рашидов казва:

„Камене, благодаря ти, че те има! Страшно съм ти признателен за всичко, което правиш, а аз следя твоята творческа кариера вече близо три десетилетия! Ти сега навлизаш и в най-мъжката възраст и съм сигурен, че тепърва всички ще ни изненадваш и радваш”.

Да, наистина ги радва – тях. Но не може с нищо да изненада вече три десетилетия.

 

„Критиците ме мразят повече, отколкото аз мразя тях.“

Мишел Уелбек, френски писател, роден на 26 февруари преди 68 години

Анкета

Ще подарите ли книга за Коледа?

Да, както винаги - 80.8%
Да, за първи път - 0%
Не, предпочитам друго - 15.4%

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Опера без... текст?!

 

 

И все пак германската композиторка от румънски произход Адриана Хьолцки вече направи този абсурден авангардистки опит

Между документалното и въображението

 

„Мери. Раждането на Франкенщайн“ – фокус на текста е вглеждането в творческия процес, довел до създаването на най-популярния роман на Мери Шели

"Най-дългата нощ" - майсторска работа. И днес се гледа с удоволствие

 

Филм на Въло Радев от 1967 година, по сценарий на Веселин Бранев, оператор Борислав Пунчев, музика Симеон Пиронков