segabg.com

Председателят на Парламентарната комисия по култура и медии Вежди Рашидов разказа спомени за покойния Божидар Димитров, скара се на Кристо и на още някого, на когото не каза името, но укори, че "плаща данъци в Канада, където никой не го знае", а дава акъл на хората, които "носим кръста тука, в България". Накрая заяви, че не е Пикасо, макар никой да не го е упреквал за това, но пък се разсърди на медиите, че се "опраскаха да правят репортажи за Кристо", докато в Англия излязла само една статия, и то отрицателна. 

Highlights от разговора. Пасажът за "Оскарите" и опрашването на публиката предаваме дословно, без да сме сигурни какво точно съобщава ораторът. 

Антон Хекимян, bTV: България за него беше ли кауза? 

Вежди Рашидов, ПГ на ПП ГЕРБ: Вижте, уникален патриот! Ся, никой не може да го отрече, Божидар си беше болен патриот. Разбира се, че е кауза. Той беше болен патриот! Болен, като казвам - в хубавия смисъл на думата! Той всяка дума - за България - го включваше в спора. Ма така го караше емоционално да преживява всичко, което е антибългарско. Редък патриот е, бе! Така - маниакален, бих казал, в хубавия смисъл на думата! 

АХ: Имаше обаче и много спорни моменти. Дори покрай вампира, да кажем - откриването на вампира в Созопол. 

ВР: Ооо, и това е другият готин случай. Много хубаво. Божидар вика: Страхотен вампир! "Абе, викам, Божидаре! Бе я не се излагай с тоя вампир. Ко караш некви кокали, от Созопол си ги намерил." - "Чакай, сега ше видиш!" Отиваме в Историческия музей - трийсе журналисти и никой друг! Викам - "ко прайш бе, тука само журналисти и ти!" - "Трай, бе! Да видиш как се прави мениджмънт!" Аз се връщам от Париж, от Лувъра, викам - "Божидаре, никъде няма по света музей вампири да показват бе, човек! Дракула дори - не е имало вампир там, но легенда са изградили в Румъния." Викам - "Ти ся..." (Показва как Божидар му е направил знак да спре и да го изслуша.) "Иначе, вика, не може да се издържат музеите. Виж кво, бе! Ний сме митомани, ще изградиме легендата на нашата държава". Ей такъв си беше, много готин! 

...Вижте, ще ви кажа нещо! Един ред няма за Кристо, има една статия, лоша, в Лондон. Ний са опраскахме от сутрин до вечер предавания да правим! Няма такива "Оскари"! Няма такива "Сезари"! (Вероятно г-н Рашидов провежда задочен диалог с аниматора Теодор Ушев, който бе номиниран за "Оскар".) Два месеца опрашваме публиката, че... Никви "Оскари"! Няма бе, хора! Да, може да има номинация. И аз съм бил номиниран хиляди пъти за всичко, но не е ставало. Начи! А да имаме и нахалството да даваме акъли и да оплюем един човек, който целият му живот е минал тука. Вижте, Светлин (Русев), аз 25 години не съм говорил с него, по повод Божидар, говорихме го, нека да сменим малко темата, светла му памет, ще отидеме да се простиме с Божидар, той и вас ви обичаше, идваше в студиата, така, с охота говореше, и то разумно. Учен, добър. Аз говоря за хигиената, която требва да спазим. Аз не съм равен на Пикасо. Ний треба да се научиме, че българските личности поне в смъртта най-малкото, не само в смъртта, трябва да бъдат уважавани. Не сме равни! 

 „Нито сега, нито някога съм била дива… Аз съм само Монсерат!”

Монсерат Кабайе, испанска оперна певица, родена на 12 април преди 93 години

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

Писателят си тръгва, остава читателят

 

Джулиан Барнс и в „Отпътуване“ използва писането като опит за осмисляне на себе си и света.

 

Деликатен и разтърсващ филм (ревю)

 

„Сантиментална стойност“ е трогателен и визуално впечатляващ филм, улавящ сложността на човешките чувства с рядка точност, деликатност и искреност.

 

За провокациите на егоизма

 

По своя жанр романът „Всичко, което имахме“ е антиутопия, но и трилър. Ако търсим влиянията, можем да ги видим не само сред майсторите на антиутопичното, но дори и при автори като Сартър...