Рашидов горчиво отбеляза, че България изнася потенциала си в чужбина, а остава това, което „не става за чеп за зеле“. Поводът беше разказът му, че синът му не живее в България, защото дъщерите му са били тормозени в училище заради медийния образ, който е бил изграден на Вежди Рашидов - "на дебил с пура и уиски в ръка".

Преди това бившият министър, а сега депутат от ГЕРБ, критикува нехигиеничната среда в парламента. Това всъщност беше отговорът му на въпроса дали не е ескалирало прекалено напрежение след изказването на депутата от БСП Иво Христов  за народа като 80% дебили. Според него инфантилността на опозиция ще докара четвърти мандат на Бойко Борисов и ГЕРБ. 

"В България няма безработица, а има недостиг на квалифицирана работна ръка", твърди депутатът в тон с Борисов. "Остава една маса, която не може нищо." 

Вежди Рашидов сподели, че не съжалява, че не е министър на културата и в сегашното правителство. Той бил министър достатъчно дълго време, а е и настъпил период на голяма демотивация, заради "интелектуалци и платени протестъри", които са критикували културните му проекти като Ларгото и „Квадрат 500“ в София. Според него Ларгото нямало аналог в световен мащаб освен в Рим. 

"Искам да се върна към амплоато си на творец. В България никой не е свикнал да се отказва. Благодаря на премиера Борисов, защото бях до последно в кандидатурата, но имам нужда от почивка. Непрекъснато имаше дежурни, които ме обвиняваха в кражби и измами, че едва ли не бебета ям", каза Рашидов. "Няма как, на върха на сладоледа се качих."

 "Сина ми го пропъдиха", каза бившият министър, чийто наследник вече живеел спокойно в Австрия. "Ние сме опростачили живота си. За нас човешкият живот няма никакъв смисъл. Всеки е готов да те потупа по рамото и да ти тегли една майна. Не е политика нашето, нашето е мръсотия. Политиката е висша професия. Това е много интересна игра, защото касае съдбите на хората. Голямата политика не е просташкото поведение. Има нещо изместено в нас, ние сме изтървали границата на свободата и сме отишли в други граници. И това ще пропъжда все повече хора, съдя го по моя син. Това е драмата на България, защото докато ги образоваме, ние ги образоваме добре, ние инвестираме, държавата, много пари в образованието на децата, много пари. Създаваме квалифицирани кадри и ги пращаме да плащат данъци на друга държава. Тук остава онова, което не става за чеп за зеле."

  • ПРИЗВЕДЕНО В БЪЛГАРИЯ

    Христо Бръмбаров  - корифеят на българското певческо изкуство 

    Внушителен е броят на неговите ученици - Гяуров, Гюзелев, Узунов, Селимски, Димитър Петков, Рафаел Арие, Гена Димитрова, Катя Георгиева,  Димитър Петков, Стефан Еленков,  Рада  Конфорти, Тодор Бонев, Лиляна Василева, Стоян Попов, Сабин Марков...

    ---

    Тази година се навършват 120 години от рождението му.

„С диплома за художник можеш да пееш в „Ла Скала“, но не можеш да преподаваш в Софийската консерватория.“

Михаил Ангелов, български диригент, роден на 19 февруари преди 93 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

„Петте кьошета“: несглобяемият пъзел

 "Смятам романа на Панайот Карагьозов за остра реплика към цялото умилително носталгично венцехвалене на социализма, към който мнозина са се устремили да ни върнат не само чрез медиите и социалните мрежи, а и с конкретни действия", пише Алберт Бенбасат.

Вярвайте в чудеса!

 

„Не затваряй очи“ е въздействащ и топъл филм, необходим да сгрее загрубелите ни и потънали в света на материалното души...

Куинси Джоунс и несъществуващите формули за успеха

 

Между огромното количество от архивни материали, истинската ценност на филма "Quincy" се разкрива в непрофесионално заснетите кадри от телефона на Рашида Джоунс, които се появяват по-рядко, отколкото ни се иска.