Над 35 картини - българска и западноевропейска живопис и графика от личната колекция на Вежди Рашидов, ще бъдат изложени от утре, 21 юни, в галерия „Средец” на Министерството на културата, съобщи пресцентърът му. След това те ще бъдат дарени на Националната галерия. 

Помпозното събитието е под наслов „Дарението” – българска и западноевропейска живопис и графика от личната колекция на Вежди Рашидов – дарение за Националната галерия. То е гарнирано с още два дарителски акта - благотворителна изложба с акварели, рисувани в Германия, постъпленията от която ще бъдат дарени на Клиниката по детска онкология при болница „Царица Йоанна – ИСУЛ”, както и дарение за Националната художествена академия от личната библиотека на министъра - каталози и книги, с богат информативен и визуален материал за европейски и световни художници от различни школи.

Рашидов трогателно разказва: 

„Всяка колекция има своята история. Аз, като силно емоционален човек на изкуството, не колекционирам, а откривам и събирам истории. Съдбата благосклонно ми отреди да имам малко, но добри приятели, голяма част от които са и големи артисти. (…)  Някои от тези мои приятели – творци, ме запалиха по западноевропейското изкуство от ХVII-ХIХ век. През годините съм си позволявал да купувам това, което ми хареса в антиквариати по света. Въпрос на късмет. Е, ако съм имал късметa да изпреваря някой експерт, така съм се сдобил с хубава картина. Но никой нищо няма да отнесе отвъд. Така са основани много големи музеи - от дарения. Това е капитал за държавата. Народ, който няма музеи, няма памет, няма къде да съхрани паметта си.”

Парадирането от височината на министерския пост с притежание на скъпи картини и тяхното даряване е проява на лош вкус. Още повече предизборно. Интересно защо министърът не се сети да бъде дарител в месеците, в които обикаляше телевизионните студия и плачеше, че ще сложи край на живота си заради двата милиона, които му потънали в КТБ. След това се оказа, че милионите са спасени, и притежателят им се отдаде на благотворителност. В същото време хората на изкуството в България водят мизерно съществуване и нямат възможност да купуват западноевропейско изкуство от антиквариати по света. 

 

„Когато обичаш литературата, книгите и големите поети, дори най-циничните, има нещо, което те тегли нагоре.“

Жана Моро, френска актриса, родена на 23 януари преди 97 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

„Съседната стая“ - за правото на избор, приятелството и нещата от живота

 

Филмът е елегантно и изтънчено есе за смисъла на живота и за избора на смъртта...

Вслушвания в уроците на мъдростта и времето

В самия край на 2024 г. българската литературно-философска публика беше зарадвана от книгата „Вслушвания“ на Митко Новков, съдържаща дванадесет негови есета...

Писателю, бъди цял!

 

Марин Георгиев отдавна разлайва литературните псета. Причината е в неговия метод, който той никъде не е формулирал, но го приема като нещо дадено и прието, присъщо на душата и морала му. В „Заговорът на мъртвите“ той го обговаря многократно, но никъде не го формулира...