Над 35 картини - българска и западноевропейска живопис и графика от личната колекция на Вежди Рашидов, ще бъдат изложени от утре, 21 юни, в галерия „Средец” на Министерството на културата, съобщи пресцентърът му. След това те ще бъдат дарени на Националната галерия. 

Помпозното събитието е под наслов „Дарението” – българска и западноевропейска живопис и графика от личната колекция на Вежди Рашидов – дарение за Националната галерия. То е гарнирано с още два дарителски акта - благотворителна изложба с акварели, рисувани в Германия, постъпленията от която ще бъдат дарени на Клиниката по детска онкология при болница „Царица Йоанна – ИСУЛ”, както и дарение за Националната художествена академия от личната библиотека на министъра - каталози и книги, с богат информативен и визуален материал за европейски и световни художници от различни школи.

Рашидов трогателно разказва: 

„Всяка колекция има своята история. Аз, като силно емоционален човек на изкуството, не колекционирам, а откривам и събирам истории. Съдбата благосклонно ми отреди да имам малко, но добри приятели, голяма част от които са и големи артисти. (…)  Някои от тези мои приятели – творци, ме запалиха по западноевропейското изкуство от ХVII-ХIХ век. През годините съм си позволявал да купувам това, което ми хареса в антиквариати по света. Въпрос на късмет. Е, ако съм имал късметa да изпреваря някой експерт, така съм се сдобил с хубава картина. Но никой нищо няма да отнесе отвъд. Така са основани много големи музеи - от дарения. Това е капитал за държавата. Народ, който няма музеи, няма памет, няма къде да съхрани паметта си.”

Парадирането от височината на министерския пост с притежание на скъпи картини и тяхното даряване е проява на лош вкус. Още повече предизборно. Интересно защо министърът не се сети да бъде дарител в месеците, в които обикаляше телевизионните студия и плачеше, че ще сложи край на живота си заради двата милиона, които му потънали в КТБ. След това се оказа, че милионите са спасени, и притежателят им се отдаде на благотворителност. В същото време хората на изкуството в България водят мизерно съществуване и нямат възможност да купуват западноевропейско изкуство от антиквариати по света. 

 

„Любовта не се доказва или измерва – тя съществува и това е достатъчно.“

Жоржи Амаду, бразилски писател, роден на 10 август преди 114 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Онзи, който се смее (ревю)

 

 Да спечелиш доверието на читателя съвсем не е лесно. После можеш да му обуеш кънките и да го поведеш из стария щетъл...

Между традиция и новаторство 

 

„Травиата“ между традицията на Верди и новаторството на оперната звезда Надин Сиера

Как се възпитава една война във филма „Господин Никой срещу Путин“ (ревю)

 

Киното отдавна изостави героичния холивудски образ на спасителя и се влюби в обикновения, дори на пръв поглед леко несръчен човек, който се изправя срещу всемогъщата система, решена да прегази индивида.