Готвената "оптимизация" на театрите, анонсирана от министъра на културата Вежди Рашидов в Комисията по култура и медии в парламента в края на седмицата, предизвика буря от негодувание в социалните мрежи. Идеята на Рашидов е културните институции да могат да се самоиздържат финансово, без да се налага държавата редовно да им помага. Това можело да стане като „най-слабите театри се превърнат в открити сцени без щатни трупи”, тоест министерството ще поддържа дадена сграда, а постановките ще се играят, ако бъдат одобрени. Под заплаха от затваряне са театрите във Враца, Благоевград, Смолян, Велико Търново, Кърджали, операта в Стара Загора, музикалният театър в София и фолклорният ансамбъл „Филип Кутев”. 

"Ако един театър няма кой да го гледа, то няма нужда от театър. Извинявайте, както ще да ви звучи. Шекспир е измислил театъра да се движи", заяви Рашидов. Той използва любимия си аргумент, с който обикновено се мъчи да доказва, че културата в България идва в повече:  „В 6-милионна България, имаме 8 филхармонии, над 50 театъра и 6 опери”. 

В Блога си за театър критикът Гергана Пирозова публикува статия „Мълчанието и търпението вече са опасни! Няма време”, в която събра реакциите на артистичния свят срещу Рашидов и шефа на съюза на артистите Христо Мутафчиев. 

Ето какво пише Пирозова:

„Целта е една - организиране на нова театрална мрежа, контролирана от нейните създатели, която с държавни пари ще захранва частни продуцентски организации. Помните какво се случи с българското кино, нали?

Вероятно ще се озадачите, защото същите твърдят, че няма пари. Обаче,  има - и те са гарантирани 68 млн. лв от бюджета за сценични изкуства. А сценичните изкуства, запомнете - са единствените, които изработват с дейността си 2/3 от приходите на МК, което не прави нито Лувъра, нито музеите на Вежди Рашидов - гордостта му, за които никой не го попита дали си изкарват парите и лежат ли те на държавната хранилка. А сценичните изкуства изкарват чисти пари, т.е. могат да печелят, иначе защо ще са всичките тези апетити, казано по-просто.

Не се поддавайте хора на театъра, балета и музиката,  на внушенията на МК и САБ, че сте некадърни, мързеливи, неталантливи и губещи, че държавата заради това не Ви е длъжна, защото лежите на гърба й, както твърди шефът на САБ, актьорът Христо Мутафчиев, който ужким трябваше да се бори за вашите заплати, за своите колеги. Длъжна Ви е! И той Ви е длъжен!

Не прощавайте лъжите, с които Ви заляха, произведени дали от невежество или съвсем съзнателно с цел да Ви объркат и сломят. Гордейте се, че успяхте да оцелеете, въпреки МК и САБ и техните опити да Ви реформират цели шест години, докато Ви доведоха до фалит - самите те го твърдят това, а уж реформата им беше най-добрата. Съпротивлявайте се на внушенията, които мултиплицират в медиите, че от Вас няма нужда и трябва да бъдете заменени от няколко "мечки", защото публиката не Ви харесвала, защото пак Ви повтарям - Вие сте тези, които изкарвате парите на МК.”

Велислав Минеков – скулптор:

"Скъпи колеги, артисти, музиканти, танцьори и сценични работници, защо мълчите пред това явно престъпление ? Защо предпочитате нищетата и мизерното си съществуване пред вашия професионализъм и заслужена съдба на творци ? Защо продадохте своя интелект и пожелахте с наведени глави и мълчание собствената си обреченост? Защо духовната нищета приехте за свой жизнен стандарт? Защо позволявате да бъдете управлявани от мутри, мултаци и простаци?"

Стефани Лечева - актриса:

"Г-н Мутафчиев, как правим открити сцени, за да дойдат "мечките"?! Нас, Не "мечките", къде ще ни "преустроите"?! И, въобще, г-н Мутафчиев, ако целта на тази "реформа" е да се утвърди само "мечко" моделът, то тогава защо въобще не спрете и Вузовете, които подготвят толкова много кадри за сценичните изкуства?! Да се избират там 2-3 деца, които ще стават "мечко" модели и да не се пропилява бъдещето на толкова много млади хора след като няма цялостна държавна политика за култура! И после, Съюзът на артистите в България, не трябва ли да защитава правото на труд и творческите стремления, развитие и постижения на българските творци, а не да приема поредните предложения от МК за "оптимизиране" на българските културни институции, които ще доведат до поредното обезличаване или затриване на театри, опери....?! "

Румен Бояджиев-син  - композитор, се обърна към Мутафчиев с думите: 

„За вас театрите са ФИРМИ!!!! Сам осъзнавате, че след подобно изказване единствения достоен изход е незабавната ви оставка! Спасете малкото си останала чест....”

Даниела Кузманова – музиковед:  

"КОЙ ви сложи на тези постове, господа?! ... "и когато се види накрая на това тримесечие кой от театрите не се справя, автоматично се самопреобразува“. Акцент в изречените сквернословия от министъра, зам. министъра и председателя на артистите - "НЯМА ТРУПА!!! Има само хора, които поддържат сцената". С други думи, актьорите, артист-солистите, хористите, танцьорите, диригентите и оркестрантите се САМОРАЗПУСКАТ, САМОУВОЛНЯВАТ, ДОБРОВОЛНО остават без хляб и се САМОПРЕОБРАЗУВАТ в шофьори на такси или в системата на чистотата. А министерството на културата се превръща в Агенция за недвижими имоти. ОСТАВКА!

Призовавам към протестите на хората на изкуството да се присъедини Нейно величество Публиката."

Драгомир Йосифов – диригент:

"Омерзен съм от размахването на финансов среден пръст и принуждението да си "атрактивен". от всеки артист може да се изисква по-добро, още-по-добро, може да се изтрие праха на унилостта и безразличието; всеки артист може да бъде все по-, и все по-добър. Ако не бъде стрит, естествено. Понеже не е "ефективен". "

 

 

„Лесно е да се предвидят действията на себелюбеца, трудно е да се отгатнат само действията на честните и безкористните хора.“

Фенимор Купър, американски писател, роден на 15 септември преди 235 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Това най-опасно изкуство – науката

 

 

„Кога престанахме да разбираме света“ и е, и не е обичайна книга. Тя е от тези романи, които можем да определим като факшън

За градинаря, смъртта и непосредствения писателски талант

 

Новият роман на Георги Господинов „Градинарят и смъртта“ е обран, стегнат, лапидарен и целеустремен в добрия смисъл на думата

„Софийски музикални седмици“ - ценно музикално-историческо изследване

 

Книгата на Диана Данова-Дамянова ще бъде ценен източник на точна информация не само за изследователите, но и за всеки интересуващ се от явленията в историята и съвремието на музикалната ни култура.