45% от шестокласниците са готови да избягат от час при първа възможност и че най-важните предмети са напълно безинтересни, съобщи dir.bg. 30% са в риск да загубят интерес към ученето и дори да отпаднат от училище. 

Въпреки това 95% от шестокласниците у нас смятат, че е важно да се ходи на училище, а 79% харесват учителите си. Това сочат данните от национално представително проучване на шестокласниците в България преди началото на новата учебна година, проведено от Центъра за приобщаващо образование. 

Любимите на децата предмети са физическо възпитание и спорт (76%), рисуване (57%) и музика (56%) – и това не е изненадващо, тъй като там има учене чрез правене и децата са активни участници в процеса, коментират изследователите. По-слабо са харесвани историята (43%), математиката (40%), географията (35%) и английският (31%). Почти половината шестокласници (46%) ги обявяват за безинтересни – което означава, че класно-урочната форма, в която те все още масово се преподават, се проваля. 

„В България има около 57 000 шестокласници на година. И те са най-малко изследваната група ученици, която, обаче, се намира в най-критична възраст“, обясни Димитър Лазаров, програмен директор на Център за приобщаващо образование. Според него шести клас е критичен за самите деца – защото тогава те формират основни възгледи за живота и рискът да загубят интерес към ученето и дори да отпаднат, е най-голям. 

Най-много шестокласници се страхуват не от агресията в училище (едва 18% я посочват като нещо, от което се боят), а от неуспех или сериозен провал в ученето – 57%.  Освен това почти една четвърт (23%) от децата в шести клас живеят в семейства в крайна бедност, а 18% имат трудности с българския език в училище. На 14% от шестокласниците им се налага да работят, за да изкарват пари, 12% пътуват до училище в друго населено място, а 10% не живеят с родителите си – все фактори, които поставят децата в допълнителен риск от отпадане.

  • ПЪТЕПИС

    "Утре не съществува. Има само днес" - Карибите отвътре

    • Доминиканците са благи и добронамерени хора;
    • Майката тук е на почит, от бащите никой не се интересува, защото майката на децата е сигурна, а бащата никога не е;
    • В Доминикана вечерно време се кара само на дълги светлини. 

„Инквизиторите горят книги напразно. Всяка книга, която има какво да каже, гори със смях, защото книгите, които си заслужават, излизат отвъд своите страници.”

Бохумил Храбал, чешки писател, роден на 28 март преди 111 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

„Убийство на булевард „Стамболийски“ или роман учебник по съвременно обществознание

Тази книга има и поколенчески, носталгичен привкус. Тя звучи преди всичко с гласа на героя, който е най-близо до възрастта на автора – чрез спомените, езика, начина на мислене (познаваме го ясно и от предишната му повест „Старецът трябва да умре“)...

Когато залогът е по-голям от живота…

Сюжетът на „Залог“ е поднесен увлекателно и непосредствено, но в него има излишна орнаменталност – дразнят протяжните сцени в чифлика на Паница, с неизбежните хора , песни и гърмежи, напомнящи стилистиката на Миклош Янчо, разкриването и овладяването на заговора напомня нощно театрално шоу...

Един философ разговаря с вечността: Октавиан Палер на български

Сборникът с есета „21 въображаеми писма до 21 велики мъже“ е своеобразна игра с философията и живота на творците, в която игра всичко се променя...