МИХАИЛ ВЕШИМ, в. Стършел“
Поради липса на други интриги в края на лятото един словесен балон се наду за ден-два, докато се спихна.
Този път го надуха не толкова медиите, колкото социалните мрежи. Май ще излезе, че те са най-безсмисленото и вредно нещо, което ни донесе прогресът. Социалните мрежи (в българския им вариант) не събират хората (за което уж са предназначени), а ги разделят – нахъсват ги едни срещу други. Там се отричат професионалисти и авторитети, всеки се чувства компетентен и задължен да изкаже мнение по всякакъв въпрос – от глобалното затопляне до националите по футбол и волейбол, през бекхенда на Григор Димитров и ъперкъта на Кобрата, та до възрастта на Бриджит Макрон или Лили Иванова. Щом човек влезе във Фейсбук, разбира, че у нас доста хора са без работа – единственото им занимание е да коментират. За държавата не е страшна явната или скритата безработица, по-големи вреди носи безделието на хилядите писачи, които си запълват времето с празни думи-празни локуми…
Най-много у нас са разбирачите в образованието. Намерението на едно издателство да пусне два вида учебници – по-евтини черно-бели и по-скъпи цветни, срещна дружен отпор. Да беше само на родители или на ученици – добре. По въпроса се изказаха и „специалисти”, които нямат вкъщи гимназисти и са ходили на училище в миналия век. Било дискриминация, разделение на бедни и богати – децата щели да си сравняват учебниците и да се присмиват едно на друго.
Въпросът стана и политически. Усетили, че моментът е сгоден за трупане на дивиденти, от БСП скочиха срещу управляващите – Министерството на образованието допускало „сегрегация” сред учениците. Намеси се и Мая Манолова – активността й като омбудсман понякога е положителна, но в случая бе обикновено пустословие.
Стреснат, че ще му падне рейтингът – и то заради някакви учебници, самият Бойко Борисов нарече идеята „глупост”. А пък образователният министър побърза със забраната – няма да има два вида учебници – черно-бели и цветни, по-евтини и скъпи. Ще има само скъпи.
И балонът се спихна…
Като баща на двама гимназисти съм пряко засегнат. Не съм толкова беден, но ако имах избор, щях да предпочета по-евтините – макар и с 3-4 лева за бройка. Това щеше да ми спести сигурно над сто лева. И втора употреба бих взел, без да се притеснявам, че някой ще се подиграва на децата ми. Знам какво е положението в гимназиите – там не ти се подиграват за модела учебник, а за модела маратонки, дънки или смартфон. Смеят ти се, не че нямаш учебник, а че имаш… Истински „яките” гимназисти ходят с учебници втора употреба или с ксероксни копия, а „най-яките” – без учебници. Едно отклонение: навремето и аз не вярвах на учебниците – там пишеше, че ще живеем в комунизма. Ако ги бях зубрил съвестно, сега щях да съм кадър на столетницата.
Истинският разговор е не за цвета – черно-бял или шарен, а за съдържанието на учебника. Съдържание, което в учебниците по литература, например, е сухо и „псевдонаучно”, с термини, които много от гимназистите не разбират. То си им личи и на матурите. Да не говорим, че доста автори и произведения са остарели. Но всеки опит за промяна среща отпор. Толкова години Вапцаровата „Вяра” е бронирана здраво в учебната програма и няма сила, която да я махне оттам. Макар, че от „вера”-та на поета днес нищо не остана, зрънце няма и за семе даже на „Позитано”. Дали милионерът Георги Гергов или приватизаторката Корнелия Нинова „верват” в „дните честити”, когато „животът ще е по-хубав от песен”?… Може и да „верват”, ама за собствените си „дни честити”, за „живота по-хубав от песен” на своите деца и внуци в чужбина…
Учебниците наистина са важни, но по-важни са учителите. Учителят, когато си обича работата, може да запали едно дете по книгите или историята, по математиката или биологията.
Запали ли се детето, вече учебник не му трябва – почти всяко вече има таблет, смартфон или лаптоп и достъп до интернет – а там знание, колкото искаш.
Как да запалим децата? – туй е въпросът за учителите, а най-вече – за родителите. С празни думи и шарени локуми няма да стане.
Трудно ще се запали туй, що гасне и с постове в социалните мрежи…