МИХАИЛ ВЕШИМ, в. Стършел“

Поради липса на други интриги в края на лятото един словесен балон се наду за ден-два, докато се спихна.

Този път го надуха не толкова медиите, колкото социалните мрежи. Май ще излезе, че те са най-безсмисленото и вредно нещо, което ни донесе прогресът. Социалните мрежи (в българския им вариант) не събират хората (за което уж са предназначени), а ги разделят – нахъсват ги едни срещу други. Там се отричат професионалисти и авторитети, всеки се чувства компетентен и задължен да изкаже мнение по всякакъв въпрос – от глобалното затопляне до националите по футбол и волейбол, през бекхенда на Григор Димитров и ъперкъта на Кобрата, та до възрастта на Бриджит Макрон или Лили Иванова. Щом човек влезе във Фейсбук, разбира, че у нас доста хора са без работа – единственото им занимание е да коментират. За държавата не е страшна явната или скритата безработица, по-големи вреди носи безделието на хилядите писачи, които си запълват времето с празни думи-празни локуми…

Най-много у нас са разбирачите в образованието. Намерението на едно издателство да пусне два вида учебници – по-евтини черно-бели и по-скъпи цветни, срещна дружен отпор. Да беше само на родители или на ученици – добре. По въпроса се изказаха и „специалисти”, които нямат вкъщи гимназисти и са ходили на училище в миналия век. Било дискриминация, разделение на бедни и богати – децата щели да си сравняват учебниците и да се присмиват едно на друго.

Въпросът стана и политически. Усетили, че моментът е сгоден за трупане на дивиденти, от БСП скочиха срещу управ­ляващите – Министерството на образованието допускало „сегрегация” сред учениците. Намеси се и Мая Манолова – активността й като омбудсман понякога е положителна, но в случая бе обикновено пустословие.

Стреснат, че ще му падне рейтингът – и то заради някакви учебници, самият Бойко Борисов нарече идеята „глупост”. А пък образователният министър побърза със забраната – няма да има два вида учебници – черно-бели и цветни, по-евтини и скъпи. Ще има само скъпи.

И балонът се спихна…

Като баща на двама гимназисти съм пряко засегнат. Не съм толкова беден, но ако имах избор, щях да предпочета по-евтините – макар и с 3-4 лева за бройка. Това щеше да ми спести сигурно над сто лева. И втора употреба бих взел, без да се притеснявам, че някой ще се подиграва на децата ми. Знам какво е положението в гимназиите – там не ти се подиграват за модела учебник, а за модела маратонки, дънки или смартфон. Смеят ти се, не че нямаш учебник, а че имаш… Истински „яките” гимназисти ходят с учебници втора употреба или с ксероксни копия, а „най-яките” – без учебници. Едно отклонение: навремето и аз не вярвах на учебниците – там пишеше, че ще живеем в комунизма. Ако ги бях зубрил съвестно, сега щях да съм кадър на столетницата.

Истинският разговор е не за цвета – черно-бял или шарен, а за съдържанието на учебника. Съдържание, което в учебниците по литература, например, е сухо и „псевдонаучно”, с термини, които много от гимназистите не разбират. То си им личи и на матурите. Да не говорим, че доста автори и произведения са остарели. Но всеки опит за промяна среща отпор. Толкова години Вапцаровата „Вяра” е бронирана здраво в учебната програма и няма сила, която да я махне оттам. Макар, че от „вера”-та на поета днес нищо не остана, зрънце няма и за семе даже на „Позитано”. Дали милионерът Георги Гергов или приватизаторката Корнелия Нинова „верват” в „дните честити”, когато „животът ще е по-хубав от песен”?… Може и да „верват”, ама за собствените си „дни честити”, за „живота по-хубав от песен” на своите деца и внуци в чужбина…

Учебниците наистина са важни, но по-важни са учителите. Учителят, когато си обича работата, може да запали едно дете по книгите или историята, по математиката или биологията.

Запали ли се детето, вече учебник не му трябва – почти всяко вече има таблет, смартфон или лаптоп и достъп до интернет – а там знание, колкото искаш.

Как да запалим децата? – туй е въпросът за учителите, а най-вече – за родителите. С празни думи и шарени локуми няма да стане.

Трудно ще се запали туй, що гасне и с постове в социалните мрежи…

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ВОЙНАТА

    Ода за Харкив

     "Държава и народ, които имат град като Харкив, никога не могат да бъдат победени" - коментар на Николай Слатински

„Инквизиторите горят книги напразно. Всяка книга, която има какво да каже, гори със смях, защото книгите, които си заслужават, излизат отвъд своите страници.”

Бохумил Храбал, чешки писател, роден на 28 март преди 109 години

Анкета

Подпишете се в подкрепа на украинския народ!

Путин е престъпник! - 89.2%

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Тихословия = умотворение

 

"Тихословия" е новата книга на Анго Боянов

Непреглътнатите думи-камъчета на Марин Георгиев

 

Може би Марин Георгиев не подозира, но той по параболичен начин е обяснил замисъла на книгата си чрез своята рефлексия за фрагментите на Атанас Далчев

За Шекспир, уличното куче и любовта, без която не можем 

Най-ценното достижение на „Шекспир като улично куче“ на Валери Йорданов е всепобеждаващата сила на емпатията