АВРАМ МИЛЕВСКИ, ureport.bg

Представете си, че лавката в някое училище изведнъж си сложи табела „Lafka“. Нещо подобно се случва във Френската езикова гимназия „Алфонс дьо Ламартин“ в София. Гимназията въвежда нов пропускателен режим от 15 септември и дава на учениците и родителите два варианта: с магнитни карти срещу 2 лева или с дебитни карти на „Първа инвестиционна банка“ – без пари.

Новината се разнесе вчера в социалните мрежи и днес директорът на училището Емилия Богданова-Иванова подчерта пред медиите, че децата имат избор и никой не ги задължава да изберат картата на ПИБ. Просто гимназията получила предложение от банката и приела – така освен безплатни карти за вход децата ще получат и безплатни дебитни карти, от които могат да си получават стипендиите, в които родителите им да превеждат джобни и т.н. А регионалният инспекторат по образованието в София няма против.

„Има родители, които дават определена сума пари на децата си всеки месец – могат да ги превеждат там, а децата да си ги разпределят. Така ще възпитаваме икономически умения у учениците“, добави директорката пред „Дневник“.

Авангардното решение възпали лидера на ДСБ Радан Кънев, който внесе парламентарно питане до образователния министър Меглена Кунева дали подобни практики са допустими. „В моята гимназия не се влиза с дебитна карта, моята гимназия не е банкомат“, коментира Кънев във Facebook.

Директорката на гимназията е права, че това е добра възможност. Но не толкова за ФЕГ, колкото за ПИБ, която би се сдобила с клиенти директно от „люлката“.

Находчиво решение – со кротце, со благо, с право на избор, по ръба между редното и нередното. „Рационалният“ избор сам ще насочи учениците и родителите към желаното решение – грабни 2 в 1 входна и дебитна карта безплатно.

Но търговската реклама по презумпция и по закон е non grata в училище. Както са недопустими рекламите в телевизионните канали с бебешки филмчета, например. Както „Познавателните книжки, учебниците и учебните комплекти не може да съдържат елементи на търговска реклама“ (чл. 12, ал. 2 от наредбата за учебниците).

Кел файда, че в учебниците няма да има търговска реклама, като в училищната сграда има.

Смисълът на тези правила – писани и (все още) неписани, е търговската реклама да не достига умове, които все още нямат филтри, за да разграничават желанието от изкушението, нали? Дори възрастните са податливи на изкушенията на рекламата, какво остава за тийнейджъри.

Въпросът не е дали банката е на Цеко Минев (съсобственикът на ПИБ) или на някой друг, нито що за ябълка е. А че е търговска банка и нейната търговска реклама няма място в училище.

Да пуснеш реклама на банка е точно като да пуснеш „Lafka“. Веригата, впрочем, собственост на „Табак маркет“ (дъщерна на „Булгартабак“) и контролирана от Делян Пеевски в края на 2014 г., прехвърли кредитите си от фалиралата Корпоративна търговска банка с цесия тъкмо в ПИБ. Да, тя би могла да е без алкохол, без цигари – и без преса, ако щете, но „Lafka“.

 

  • ВОЙНАТА

    Четири години от онзи февруари. Поклон пред Украйна!

     "Е, днес се навършват четири години след онази „една седмица“, в която Русия щеше да „свърши с Украйна“. Четири години, през които станахме свидетели – всички станахме свидетели, дори онези, които и до днес не искат да го признаят – на появата в нашия съвременен свят на един невероятен, буквално умоневместимо героичен народ..." - Калин Янакиев

„Осмивай този, който заслужава, но не от свое, от обществено гледище.”

Райко Алексиев, художник, карикатурист и фейлетонист, роден на 7 март преди 133 години

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

Едно впечатляващо изследване за българската литературна класика в киното

 

„Българската литературна класика във филмовото изкуство“ е стойностна, качествена и респектираща книга – явление в нашето съпоставително изкуствознание

 

Оръжие срещу неинтелигентността (ревю)

 

„Фотий Философът" от Смилен Марков - по-тънка от косъм, по-здрава от диамант: нишката на православната спекулативна теология...

„Брънч за начинаещи“ – с усмивка и благодарност (ревю)

 

По всичко личи, че публиката у нас е зажадняла за положителни емоции и добро настроение, което гарантира големия успех на филма на Яна Титова.