ДИМИТЪР АТАНАСОВ, "Свободна Европа"
Предметът е „Биология и здравно образование“. Както сочи заглавието му, той следва да снабдява учениците с базисна здравна грамотност. Наред с устройството на висшите растения, кръвоносната система на жабите и еволюцията на човека, очакваме в учебника да е включено и практическо познание. Например – какво представляват болестите, каква е разликата между бактериалните и вирусните им причинители, по какъв начин бихме могли да се предпазим от тях и с какви средства се влияе при разболяване.
Знание от най-ниско равнище, което не изисква дълбоко осмисляне, а механично заучаване и прилагане като матрица. Ако то беше налично, навярно при обявяването на опасността от зараза с COVID-19 гражданството нямаше да щурмува аптеките и да изкупи антибиотиците – с тях си служим при страдание, причинено от бактерии. По всичко личи, че паниката, примесена с полуинформираност, води до това да гледаме на антибиотика като на панацея, която магически отстранява всяка болежка.
По всичко личи, че твърде далеч от утвърденото познание е и представата за заразата – на нея популярно се гледа като на перманентна, смъртна опасност, която прониква през всяка част на тялото. Достатъчно е дори непредпазливо приближение, за да прескочи и да завземе организма бързо, предизвиквайки зрелищни визуални промени и разрушавайки го без шанс за спасение. Щампа, която лесно би могла да бъде разпозната като похват, използван в не особено високите образци на хорър киното, на чиято конкуренция като инстанция за разпространение на знания видимо не издържат дори и хора с дипломи, в това число и преподаватели.
Учебната програма ни предлага и „Физика и астрономия“. Предмет, от който би следвало учениците да изучават и конфигурациите на най-видимите небесни тела, както и структурата на земната атмосфера и начините, по които тя и орбитата около Земята се използват.
Извънземните и конспирациите
Затворени в домовете си заради извънредното положение, дори и учители започнаха с извънмерна активност да обсъждат разположението на различни светлинни източници върху тъмната небесна повърхност, отдавайки това на извънземни; на спътници, разположени така, че да облъчват целенасочено дадени групи население; на летателни апарати, сеещи преднамерено зараза с вируси, чиято цел е да обслужат ламтежите към световно господство на малка група злодеи, стоящи в своите укрития, от които управляват всичко видимо и невидимо. Намесва се – разбира се – и милиардерът Джордж Сорос, привиждан като архивраг, макар коментиращите никога да не са прочели нито един негов текст, както става ясно от доводите им.
Без особено усилие би могло да се предположи, че този тип знание иде от традициите на масовата конспиративна литература и прилежащото й поле в киното. Изглежда, че доста от негативните явления биха могли да бъдат осмислени чрез общ корен, а читанката и тук се оказва погълната от агенти, на чието дъно стои намерението за печалба от продажбата на четиво или филм, но не и информиране на публиката.
Бихме могли да предположим, че сред все пак прилично функциониращите учебни предмети са онези, свързани с информатика и информационни технологии. Лишени от идеологизацията на гражданското образование, отразяващи най-шеметната динамика на обществото, те са сред последните въведени като школски предмети. Те са не само нови, но и знанието, което предлагат, трябва да бъде всякога чисто ново, за да отговарят на заглавията си.
Разменените форумни мнения, посветени на употребата на мобилните мрежи от пето поколение (5G) за разпространение на грипни вируси, поставя подобно оптимистично предположение под голям въпрос. Разказите за масово измиране на птици и изсъхване на дървета, за мащабно обезлесяване, сторено от последната засега генерация мобилни комуникации, също се споделят от учители, родители, а оттам – и от най-младото съзнателно поколение, което се оказва жертва на конспиративното възприятие на света, свеждащо всичко случващо се до единния принцип на малцинството задкулисни вредители, живеещи в нещастие, които нанасят щети на човечеството и по този начин си набавят щастие, което самите те грешно подменят с моментното злорадство.
Разликата между реалност и фикция
Конспирацията има и своите високи политически говорители: според премиера Бойко Борисов настоящият грипен вирус е „бактериологична война“, която е начената преднамерено, както се случва във филмите на Холивуд, но на нас не ни е дадено да разберем „кой гад го е пуснал“. Трибуната на Министерския съвет прави подобни твърдения престижни и достойни за следване в очите на онези, за които властта е запазила авторитет.
Зад всичко това сякаш личи безпомощността на обучението по литертурата да създаде и оформи основни компетенции по различаване на реалност и фикция – филмите и масовата езотерична литература несъмнено са плод на фантазията. Ненапразно масовият читател познава Априлското въстание не от учебника по история, а от емоционалните текстове от „Епопея на забравените“ на Иван Вазов – за него историческата литература е исторически документ, който се приема напълно безкритично. По начина, създаден в учебните часове. Факт, който до голяма степен обяснява и нестихващия националистически фермент в обществото: неразчленимостта на литературното поле от това на историческото превръща „да гледам турчин, че бесней“ във факт, а не – в художествено отражение.
Изграждането на умения за боравене с езика се оказва извън обхвата на уроците по български и чуджи езици. Факт, който се отразява в постепенното пожълтяване на публичните езици, което в последно време обхвана и строго експертното говорене. Обикновено то се смята за скучновато, суховато, лишено от емоции, но полезно и търпимо именно поради това. Според проф. Венцислав Мутафчийски COVID-19 e „епидемия с невиждана ярост“. Обичайно употребимите езици са изпаднали от дневния ред на обществото, защото няма кой да изгради деликатната чувствителност, необходима за прилагането им. Говоренето все повече прилича на замерване с ефектни, бомбастични фрази, имащи за цел не да информират, а да привеждат в състояние на емоционална възбуда, да мобилизират на базата на първични усещания като това за страх от невидима заплаха.
Днешното ни образование не само, че не ни учи да мислим, но не ни дава и базисния набор от заучаеми без осмисляне факти, които да ни ориентират първично. В читанките липсва качествено боравене с абстрактните стойности. Отсъства като залог умението за изграждане на закономерности и обяснението на света чрез правила, изведени чрез разума от нагледа. Няма я и азбуката на мисловния процес – основният набор от факти за обкръжаващия свят е изключен. Изключен от учебника, изключен от разказа на учителя, а оттам – и от навиците за осмисляне на света на учениците и на бившите ученици, станали вече родители. Сигнал, който иде да рече, че проблемът далеч не е от вчера, както биха помислили носталигците по отминалите времена.
