Доц. Борислав Георгиев (58) е езиковед, семиотик, езиков антрополог и публицист, преподавател по съвременен български език в Нов български университет. По повод 21 февруари - Международен ден на майчиния език, той даде интервю за "Радио София".
-------
Всеки ден се говори, че нацията ни намалява, топи се, младите българи заминават за чужбина. Знаем, че езикът е жива структура, която се влияе от промените в живота на хората. Навлизането на чуждиците ли е най-голямото предизвикателство, като имаме предвид и този проблем?
- Не, в никакъв случай. Проблемът е, че намалява броят на хората, които си служат с българския език като роден, като майчин.
Може ли да разчитаме, че висшите учебни заведения в България подготвят достатъчно добре учителите по български език, за да могат те по модерен, достъпен и интересен начин да разкрият красотата и възможностите на езика ни сред българчетата, които остават.
- Това най-малко зависи от университетите, защото има министерство на образованието и науката, има учебни планове, учебни програми, които са ужасни. Така че най-малкият проблем е как университетите подготвят бъдещите учители.
Каква е ролята и отговорността на различните медии, както и на интелектуалците в битката за чистота на езика? Знаете какво се случва по телевизии, вестници.
- Мен винаги ме смущава израза „чистота на езика“. Това е някаква такава псевдоекологична езикова метафора, която според мен не е много уместна. Какво значи чистота на езика? Ако почнем да чистим всякакви такива неща, ще трябва да се върнем към потурите и калпаците и т.н.
Към времето на Иван Богоров с драсни-пали клечица, може би, да?
- Значи това е градска легенда. Дори Иван Богоров не е предлагал такова нещо. Така че в драсни-пали клечица има много фолклор, градски легенди около тези неща. За чистота на езика в днешно време е смехотворно да се говори. Защото имаме медии, интернет, човек вече може да бъде навсякъде, да слуша всякакви езици. И наистина при едно лошо обучение, но повтарям, основната вина не е на университетите, а преди всичко вината е в това, което министерството на образованието и наука заставя да се изучава, начинът, начинът по който се изучава българския език.
И все пак има протести на родители напоследък, които получават забележки от класните ръководители, в които има правописни грешки. Тези учители се обучават във висши учебни заведения.
- Да. Да ги питат тогава тези, които са им дали диплома за висше образование.
Преди време депутат внесе закон в Народното събрание за чистота и съхранението на българския език. Предвиждаше се името на песента и на групата или певеца да се превеждат на български език…
- Това е по-малко смехотворно. Най-смехотворното беше, че по време на оперните спектакли оперите трябва да се изпълняват на български език, а оригиналният текст на либретото да се изписва на екран. Тогава щяхме да станем наистина уникални с този тип практика, защото в целия свят практиката е точно обратна. Произведенията се изпълняват на оригинален език, дори Метрополитен опера пропя на руски, а субтитрите са на съответните разбираеми за публиката езици. Това е смехотворен закон. В България всеки разбира от език, как трябва да се управлява и прочие, което е жалко… Важно е не само езиковото обучение, но и езиковото възпитание.
