Доц. Борислав Георгиев (58) е езиковед, семиотик, езиков антрополог и публицист, преподавател по съвременен български език в Нов български университет. По повод 21 февруари - Международен ден на майчиния език, той даде интервю за "Радио София".

-------

Всеки ден се говори, че нацията ни намалява, топи се, младите българи заминават за чужбина. Знаем, че езикът е жива структура, която се влияе от промените в живота на хората. Навлизането на чуждиците ли е най-голямото предизвикателство, като имаме предвид и този проблем?

- Не, в никакъв случай. Проблемът е, че намалява броят на хората, които си служат с българския език като роден, като майчин. 

Може ли да разчитаме, че висшите учебни заведения в България подготвят достатъчно добре учителите по български език, за да могат те по модерен, достъпен и интересен начин да разкрият красотата и възможностите на езика ни сред българчетата, които остават.

- Това най-малко зависи от университетите, защото има министерство на образованието и науката, има учебни планове, учебни програми, които са ужасни. Така че най-малкият проблем е как университетите подготвят бъдещите учители. 

Каква е ролята и отговорността на различните медии, както и на интелектуалците в битката за чистота на езика? Знаете какво се случва по телевизии, вестници.

- Мен винаги ме смущава израза „чистота на езика“. Това е някаква такава псевдоекологична езикова метафора, която според мен не е много уместна. Какво значи чистота на езика? Ако почнем да чистим всякакви такива неща, ще трябва да се върнем към потурите и калпаците и т.н.

Към времето на Иван Богоров с драсни-пали клечица, може би, да?

- Значи това е градска легенда. Дори Иван Богоров не е предлагал такова нещо. Така че в драсни-пали клечица има много фолклор, градски легенди около тези неща. За чистота на езика в днешно време е смехотворно да се говори. Защото имаме медии, интернет, човек вече може да бъде навсякъде, да слуша всякакви езици. И наистина при едно лошо обучение, но повтарям, основната вина не е на университетите, а преди всичко вината е в това, което министерството на образованието и наука заставя да се изучава, начинът, начинът по който се изучава българския език. 

И все пак има протести на родители напоследък, които получават забележки от класните ръководители, в които има правописни грешки. Тези учители се обучават във висши учебни заведения.

- Да. Да ги питат тогава тези, които са им дали диплома за висше образование.

Преди време депутат внесе закон в Народното събрание за чистота и съхранението на българския език. Предвиждаше се името на песента и на групата или певеца да се превеждат на български език… 

- Това е по-малко смехотворно. Най-смехотворното беше, че по време на оперните спектакли оперите трябва да се изпълняват на български език, а оригиналният текст на либретото да се изписва на екран. Тогава щяхме да станем наистина уникални с този тип практика, защото в целия свят практиката е точно обратна. Произведенията се изпълняват на оригинален език, дори Метрополитен опера пропя на руски, а субтитрите са на съответните разбираеми за публиката езици. Това е смехотворен закон. В България всеки разбира от език, как трябва да се управлява и прочие, което е жалко… Важно е не само езиковото обучение, но и езиковото възпитание.

 

  • В ПАМЕТ

    Сбогуване с Алек Попов

    АЛЕК ПОПОВ (1966-2024)

    • Спомени и оценки на популярни български писатели за автора на "Мисия Лондон"
     
  • ПОЗИЦИЯ

    Нобелисти: Край на толерантността към режима на Путин!

     Под това заглавие над 40 носители на нобелови награди се обърнаха към света с призив "световните лидери и всички хора с добра воля да се откажат от всякакви илюзии за Путин и неговия престъпен режим". Той е отворен за присъединяване

     
  • НЕЗАБРАВИМАТА

    Невена Коканова, която европеизира българското кино

    Тя се наложи на екрана не само с грациозната си красота, но и с щедрия си талант, с който изгради първоначално образите на млади девойки с чисти чувства и естествено поведение 

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ПРИЗНАНИЕ

    Похвално слово за Кирил Кадийски

    От столицата на поезията Париж.

    • „Той, Кирил Кадийски, е митологичен кон от квадригата на българските класици, които са сред нас и теглят колесницата на Словото“.
  • ИНТЕРВЮ

    "Россия - като чудовището на Франкещайн..."

    "Много скоро Путин, Руската федерация и руснаците ще претърпят военна и репутационна катастрофа, след която ще бъдат презирани и мразени от целия свят", казва Кънчо Кожухаров, автор на книгата „Империята на Пошлостта“

„Аз съм повлиял толкова зле на американската литература, повече отколкото всеки друг, за когото се сещам.”

Дашиъл Хамет, американски писател, роден на 27 май преди 129 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

„Back to Black“ – новият биографичен филм за Ейми Уайнхаус

 

Биографичните филми работят тогава, когато разглеждат малка и слабо позната част от живота на героя и фокусират вниманието си върху нея

Метерлинк на XXI век

 

Не на последно място, говорейки за Саманта Швеблин и конкретно за сборника „Седем празни къщи“, няма как да подминем и факта, че той е постпандемичен, което засилва темата за самотата, за счупените връзки, за личните лудости… 

Да накараш историята да запее: романът на Вера Мутафчиева „Случаят Джем“

 Написан през 1967 г. романът е със сюжет, който би се усладил на ревизионист като Хилари Мантел.