Излезе юбилейно издание на литературното списание „Ах, Мария”. То е по повод 25-годишнината му. Главният редактор Румен Баросов и екипът, направил броя Аксиния Михайлова, Цветанка Еленкова, Ясен Атанасов, художник Андрей Кулев и дизайн Ася Кованова припомнят, че на 17 декември 1990 г. в ресторанта на филмовите дейци в София се е състояла премиерата на първия брой. 

Списанието е дело на литературни маниаци и е за обсебени от качествените текстове читатели.

„Ах, Мария. Списанието, което направи от плагиатите автори, а авторите си известни. Публикува над 628 от тях на 4624 страници. Започна да излиза като списание за литература и други наслади. През 1990 г. „Ах, Мария” е мит. Което значи, че може би не съществува. Явно не е така, щом държим хартиеното издание в ръцете си. Друг е въпросът доколко издание, което се появява само в юбилейни годишнини, може да се нарече списание, а не клони към алманах или нещо друго. Такива са условията в България. Защото смъртта на толкова списания след 1990 година и реалното функциониране само на няколко, които можем да преброим на пръстите на едната си ръка, не е предизвикана от пазара, както се опитват да ни убедят, а от липсата на политики за култура на Министерството на културата. От липса на интерес на държавата ни към културата, казано без евфемизъм”, заяви за БНР главният редактор Румен Баросов.

Стари броеве на списанието могат все още да се открият в антикварните книжарници.

 

  • ДИСКУСИЯ

    Един учебник, една история, една партия

     Въвеждането на един учебник за всеки клас по хуманитарните предмети е рязък обратен завой от посоката, в която започна Преходът.

    •  Този културно-политически маньовър ще върне България в годините на безпросветния и безпринципен тоталитаризъм...

„Нямаме власт да променим себе си. Имаме власт само над действията си.“

 Филип Пулман, английски писател, роден на 19 октомври преди 80 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Звяр със сърце на боец – пръв приятел на човека (ревю)

 

„Сърцето на звяра“ e най-добрият филм в творчеството на Дейвид Айър досега.

 

Преображенията на културата (ревю)

 

„Цивилизация на зрелището“, Марио Варгас Льоса, превод Людмила Петракиева, издателство „Колибри“, 2026 г.

 

Филм с големи амбиции и пропилян потенциал (ревю)

 

„Дигър“ - Иняриту, Том Круз и един твърде скъп творчески експеримент...