НИКОЛАЙ МИЛЧЕВ, "Фейсбук"

Някои ще кажат, че точно сега не му е времето, че друг възел трябва да бъде разсечен, но аз искам с болка да отбележа и да подчертая с черен молив:

Мафия има не само в политиката, в държавното управление, в икономиката, в телевизиите, в болниците и в образованието - мафия има и в културата.

Тежка културна мафия, която подмени естетическите критерии с угодничество, мода и конюнктура. Малцината новопосочени избраници в областта на литературата, театъра, музиката и останалите сфери на изкуството от няколко десетилетия са вечно правилни и вечно поклонени на властта.

Творческите съюзи се управляват от партийнопослушни хора, чиято главна цел е да се облагодетелстват лично и да чакат нови бонуси.

Живеем в застой и блато, в които само две-три издателства и само няколко имена имат право на книжарници, реклами, фойерверки, подиуми и ефири. Нищо друго не съществува.

Но да сте чули гласовете на тези олимпийци сега? Аз лично не ги чувам. И не съм изненадан.

Макар някои да твърдят, че чуват мълчанието им.

Може и да не му е точно сега времето да се говори за мафия в културата, но такава има и тя е не по-малко опасна.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

„Любовта е стъкло, през което дори и чудовище изглежда възхитително.“

Алберто Моравия, италиански писател, роден на 28 ноември преди 116 години

Анкета

Остава ли ви време да четете книги?

Да, както винаги - 80%
Все по-малко - 20%
Не чета изобщо - 0%

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

„Диада“ без доза щастие

„Диада“ е честно реализиран филм, с уверена и с ясни послания режисура, впечатлява и операторска работа

За „Ваймар експрес“ и силата на таланта

 

На финала авторката на филма търси помирителен жест – тя деликатно и предпазливо, премерено и едва ли не извинявайки се, стига до извода, че личността и пристрастията на Мутафова отстъпва пред силата на нейния талант, което си е и самата истина.

Такива, каквито бяхме

 

50 години от премиерата на "Каквито бяхме". Творбата на Полак е сред вечните класики на Холивуд, която може да се гледа винаги и с удоволствие