МИХАИЛ МИШКОЕД, в. "Стършел"

Като види човек списъка на кандидатите за президенти, а и като гледа телевизионите им изяви, неминуемо ще се запита: това ли получихме след 25 години преход? С какво заслужихме Пищова и Шишарката, бившия пандизчия Петното, ченгетата-патриоти Велизар Енчев и Красимир Каракачанов? Може ли в Щатите до финала да стигнат две двойки, а у нас – двайсет и една? В коя друга нормална страна ще допуснат за поста държавен глава да се състезават бивши агенти на ДС, криминални типове и първични индивиди с оскъден умствен багаж?

Конституционното право на всеки българин да се кандидатира за президент трябва да се преразгледа. И да се внесат нужните уточнения. Лустрация за бившите „куки” така и не наложихме, но кандидатите поне да се явят на психотест. Такъв тест е задължителен за шофьорите, а за претендентите за държавното кормило не е. Ако сегашните двойки бъдат подложени на психотест, поне половината няма да го издържат.

По-малко кандидати, по-малко харчове за държавата – за бюлетини и за медийна разгласа. Сега всеки претендент за „Дондуков” 2 получава 40 хиляди лева държавна помощ под формата на ваучери, с които да финансира участието си по медиите.

Могат ли ваучерите да се върнат в джоба на кандидатите като „суха пара”? Твърди се, че и за това била измислена врътка – договори за медийно участие с кабеларки из провинцията. После кабеларките, щом получат парите от държавата, ще ги делкат с кандидатите.

Тоест, желаещите за „Дондуков” 2 не са толкова луди, колкото изглеждат – да се показват по телевизиите само за едната слава. От президентската кампания те ще изкарат и някой лев.

Някой лев на гърба на данъкоплатците...

А данъкоплатците ще псуват демокрацията и с носталгия ще си спомнят времената на Живков.

Което е и целта на кукловодите на прехода.

„Да умреш не е страшно, страшно е да не живееш.”

Анри Барбюс, френски писател, роден на 17 май преди 153 години

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

Казармата като метафора (ревю)

Алберт Бенбасат умее да разказва, да плете интрига, да извайва образи, да създава роман на базата на преживяното и видяното.

Но той се съизмерва и с образците – Хелър, Хашек, Оруел…

Феникс от руините

 

За мащаба на разрушенията в Германия и за параметрите на поражението разказва в книгата си „Вълче време. Германия и германците 1945–1955“ Харалд Йенер. 

„Коса“, мюзикълът

 

Митко Новков за постановката на Пловдивската опера...