МИХАИЛ МИШКОВЕД, в. "Стършел"

Ректорът на Софийския университет професор Атанас Герджиков реагира остро на станалото по време на шествието за 24 май. Тогава политиците се наредиха най-отпред, вместо да дадат път на духовните водачи – професори, културни и научни дейци. „Безобразието се превръща в традиция!” – възропта професорът в словото си.

Снимките от събитието показват кои са начело на „безобразието” – президентът Радев, вицепрезидентката Йотова, кметът на София Фандъкова, трима министри – на културата, на образованието и на външните работи… До тях се пъчи и опозиционерката, културтрегерка от „Електроимпекс” и „Булгартабак“, Корнелия Нинова.

Думите на Ректора изглежда постреснаха обществото, та в някои медии се появиха обяснения и оправдания – преди две години Протоколът на Президентството наредил такъв да е редът на шествието – политиците отпред, останалите – по-назад.

Що за служба е този Протокол и кой служи там?

Знаем какви съветници си назначи самият Радев – червените остриета Елена Йончева и Иво Христов му бяха най-близките хора. Едва ли случайно са попаднали на такава служба – бащите и на двамата са били ченгета от външното разузнаване – работили са по чужбините, шпионирали са капитализма в полза на „мира и социализма”. Едва ли е случайно, че сега и двете деца на „разузнавачи” пак отиват на мисия в Брюксел.

А кой работи в сегашния протокол на Президентството? Дали не са децата на ония „протоколчици” от Живковото време, които подреждаха кой до кого да застане на трибуната върху мавзолея по време на манифестация? Същите „протоколчици” наредиха в онова време името на Людмила Живкова сред имената на Левски и Ботев в списъка на героите, загинали за България. И Людмила се споменаваше като герой на 2 юни.

Протоколът на Президентството има основания да нареди своя работодател-генерал най-отпред, когато става дума за Деня на авиацията или за Гергьовден – празника на военните.

Но когато е за културен празник и за шествие, хубаво е участниците да се редят не по протокол, а по култура…

Ама Протоколът на Президентството не е назначаван по култура, а по други критерии.

 

 

 „Нито сега, нито някога съм била дива… Аз съм само Монсерат!”

Монсерат Кабайе, испанска оперна певица, родена на 12 април преди 93 години

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

Писателят си тръгва, остава читателят

 

Джулиан Барнс и в „Отпътуване“ използва писането като опит за осмисляне на себе си и света.

 

Деликатен и разтърсващ филм (ревю)

 

„Сантиментална стойност“ е трогателен и визуално впечатляващ филм, улавящ сложността на човешките чувства с рядка точност, деликатност и искреност.

 

За провокациите на егоизма

 

По своя жанр романът „Всичко, което имахме“ е антиутопия, но и трилър. Ако търсим влиянията, можем да ги видим не само сред майсторите на антиутопичното, но дори и при автори като Сартър...