МИХАИЛ ВЕШИМ, "СТЪРШЕЛ"

Един побой, битово-криминален случай в пловдивското село Войводиново, прерасна отново в междуетнически конфликт. Както е ставало много пъти преди това – в Катуница, в Асеновград, в Гърмен… Отново политиците, вместо да потушат конфликта, го разпалват. „Циганите станаха нагли!” – избухна вицепремиерът Каракачанов и даде команда на „войводите” си да действат – този път, освен дежурните футболни агитки, в митингите се включиха и военни. Генерал вдигна на крак командосите си, сякаш ни атакува чужд враг. Булдозери почнаха да рушат циганските бордеи – жените плачат, пищят децата. Точно в януарския студ се сетиха, че са незаконни. Знаело се е, но общинските управници (някои от ВМРО)са се разсейвали, защото точно ромските гласове са ги избрали във властта.

„Циганите станаха нагли!” – дали не може да се каже и за българите? Мутрите, които бият по заведенията и по пътищата не са с цигански произход. Тарторите на агитките, тероризиращи мирните граждани преди и след мач, са си чисти българи, даже истински патриоти – с татуирани Левски и Ботев на гърдите и бицепсите. „Нагли” могат да се нарекат и някои министри, пък и един вицепремиер. Да, точно той, чиято партия се свързва с рушветите в Агенцията за българите в чужбина. Същият, който срам няма от корупционния скандал, че сега иска и министерство на българите в чужбина… И пак той да му е начело.

Ами незаконните къщи? Къде са повече? В ромските гета или по морския бряг, на защитените територии? Откога се говори, че законът трябва да е един за всички, но пък има и вратички… Не ромите минават през вратичките, не те разорават дюните, не те вдигат хотели на плажа.

Не роми източиха КТБ, не те станаха кредитни милионери преди двайсет години в Жанвиденовата зима.

Та ако се приложи някаква обща мярка за наглост, доста българи – политици, бизнесмени и дебеловрати субекти, ще излязат по-напред от циганите. Но който каже или напише това, ще излезе небългарин. Непатриот и родотстъпник.

Правозащитните организации у нас са обявени за предатели – соросоиди, грантаджии, платени проводници на чужди (американски) интереси.

Хелзинкският комитет за защита на човешките права боде очите на силоваците – кресливи агитки, обединени и разединени патриоти, както и на троловете в нета. Отворете кой да е сайт и вижте каква злъч се излива срещу всеки глас, че трябва да сме хора. Равни пред закона, който да не ни дели по етнически или религиозен белег.

Върнахме се пак там, откъдето тръгнахме преди трийсет години. Във времената на оня „възродителен процес”, когато живковият режим сменяше имената на българските турци и ги гонеше от страната. Спомням си един грандиозен митинг в центъра на София, когато многохилядна тълпа „чисти” българи (подбрани комунисти и ченгета) манифестираше с лозунги: „България за българите!”. И скандираше закани срещу предателите – писатели, интелектуалци и правозащитници от Хелзинкския комитет, които тогава защитаваха с изказвания по „Свободна Европа” правото на всеки да носи името си.

Днес даже е по-страшно. Политиците – лаещи каракачанки, са подкрепени не само от партийни бабаити и футболните агитки, а и от академици – писателя Антон Дончев, историка Георги Марков, учения Стефан Воденичаров. И от новоизлюпения член-кореспондент Иван Гранитски. Които иначе са за „единение”. Сега пак се „единяват”, но под лозунга: „Да спрем циганизацията!”

С фашизация ли?

  • АПЛОДИСМЕНТИ

    "Тя беше на много голяма висота..."

    Отзиви на международната оперна критика за дебютната за Соня Йончева роля на Лиза от "Дама Пика" на сцената на Метрополитън опера в Ню Йорк.

„Всички ние имаме два живота. Един, който мечтаем. И друг, който ни води до гроба.“

Фернанду Песоа, португалски поет, роден на 13 юни преди 137 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Сценарии за бъдещето

Сборникът „Червеният кръст на сцената“ съдържа драматургия и театрална есеистика на Цвета Софрониева, създадени между 1988 и 2024 г. Тя разглежда възможностите на културата да бъде „спешна помощ във време на промяна на отношението на човечеството към самото себе си“.

Тя танцува това лято

 

Заснет в Унгария „само“ за 90 милиона долара , „Балерина“ се очертава да е летен хит и да допринесе за поддържане интереса към легендарния свят на Джон Уик.

Българската дилема: между вера и далавера

 

Да рецензираш Александър Кьосев е – казано на корпоративен език – „истинско предизвикателство“. Но и опасна работа, защото ако я вършиш „необмислена или недомислена“, само ще се регистрираш като позорен участник...