МИХАИЛ ВЕШИМ, "СТЪРШЕЛ"
Един побой, битово-криминален случай в пловдивското село Войводиново, прерасна отново в междуетнически конфликт. Както е ставало много пъти преди това – в Катуница, в Асеновград, в Гърмен… Отново политиците, вместо да потушат конфликта, го разпалват. „Циганите станаха нагли!” – избухна вицепремиерът Каракачанов и даде команда на „войводите” си да действат – този път, освен дежурните футболни агитки, в митингите се включиха и военни. Генерал вдигна на крак командосите си, сякаш ни атакува чужд враг. Булдозери почнаха да рушат циганските бордеи – жените плачат, пищят децата. Точно в януарския студ се сетиха, че са незаконни. Знаело се е, но общинските управници (някои от ВМРО)са се разсейвали, защото точно ромските гласове са ги избрали във властта.
„Циганите станаха нагли!” – дали не може да се каже и за българите? Мутрите, които бият по заведенията и по пътищата не са с цигански произход. Тарторите на агитките, тероризиращи мирните граждани преди и след мач, са си чисти българи, даже истински патриоти – с татуирани Левски и Ботев на гърдите и бицепсите. „Нагли” могат да се нарекат и някои министри, пък и един вицепремиер. Да, точно той, чиято партия се свързва с рушветите в Агенцията за българите в чужбина. Същият, който срам няма от корупционния скандал, че сега иска и министерство на българите в чужбина… И пак той да му е начело.
Ами незаконните къщи? Къде са повече? В ромските гета или по морския бряг, на защитените територии? Откога се говори, че законът трябва да е един за всички, но пък има и вратички… Не ромите минават през вратичките, не те разорават дюните, не те вдигат хотели на плажа.
Не роми източиха КТБ, не те станаха кредитни милионери преди двайсет години в Жанвиденовата зима.
Та ако се приложи някаква обща мярка за наглост, доста българи – политици, бизнесмени и дебеловрати субекти, ще излязат по-напред от циганите. Но който каже или напише това, ще излезе небългарин. Непатриот и родотстъпник.
Правозащитните организации у нас са обявени за предатели – соросоиди, грантаджии, платени проводници на чужди (американски) интереси.
Хелзинкският комитет за защита на човешките права боде очите на силоваците – кресливи агитки, обединени и разединени патриоти, както и на троловете в нета. Отворете кой да е сайт и вижте каква злъч се излива срещу всеки глас, че трябва да сме хора. Равни пред закона, който да не ни дели по етнически или религиозен белег.
Върнахме се пак там, откъдето тръгнахме преди трийсет години. Във времената на оня „възродителен процес”, когато живковият режим сменяше имената на българските турци и ги гонеше от страната. Спомням си един грандиозен митинг в центъра на София, когато многохилядна тълпа „чисти” българи (подбрани комунисти и ченгета) манифестираше с лозунги: „България за българите!”. И скандираше закани срещу предателите – писатели, интелектуалци и правозащитници от Хелзинкския комитет, които тогава защитаваха с изказвания по „Свободна Европа” правото на всеки да носи името си.
Днес даже е по-страшно. Политиците – лаещи каракачанки, са подкрепени не само от партийни бабаити и футболните агитки, а и от академици – писателя Антон Дончев, историка Георги Марков, учения Стефан Воденичаров. И от новоизлюпения член-кореспондент Иван Гранитски. Които иначе са за „единение”. Сега пак се „единяват”, но под лозунга: „Да спрем циганизацията!”
С фашизация ли?