МИХАИЛ ВЕШИМ, в. „Стършел”

Нашият покоен колега Йордан Попов разказваше, че през 70-те години в училището за бавноразвиващи се в Медвен видял странен лозунг. Когато във всички български училища висяха цитати от Ленин и Димитров, в Медвенското пишело: „Малко акъл да имаш, навреме да ти дойде!”.

Директорът бил избрал този девиз като най-подходящ за възпитаниците на училището му.

Сигурен съм, че и сега Йордан би го припомнил във връзка с Британския референдум.

Защото този девиз е в сила и за народите – не само за бавноразвиващите се, но и за развитите. И народите са като хората - и най-мъдрият си е малко прост.

В случая британците постъпиха по нашенски – първо гласуваха, а после почнаха да му мислят. Първо казаха „не” на ЕС, а след това тръгнаха да проверяват в „Гугъл” какво е ЕС. Сега събират подписи за нов референдум – поправителен, но поправки в историята не се допускат.

Резето на Брюксел хлопва.

Какво ще стане с Велика Британия не е наша, стършелова работа. Нали е Велика – може да є е по-добре без ЕС или пък да се разпадне – поданиците на Кралицата да му мислят.

Ние да си мислим за нашия двор.

Защото и в нашия двор вече се чуват гласове, предизвикани от резултатите на Острова – за референдум против ЕС, за излизане от НАТО.

И тия гласове ще стават все по-силни, с преобладаващи акценти на „е-оборотное” и „мягкий знак”.

„Мягкий знак” ще ни дава ясен знак, че ни чакат с отворени обятия в друг съюз – Евразийския. Там не са се отказали да ни вържат – по изпитаната формула „от векове за векове”. Ама оттам напускане с референдуми няма.

Ако днес питаш случайни българи по улицата, поне седем от десет ще са за излизане от ЕС.

Като аргумент ще изтъкнат всичките балони, надувани от нашите медиите – за евробюрократите, които искат да ни контролират краставиците, да ни забранят домашната шльоковица и шкембе-чорбата.

Седем години вече сме член на ЕС, нито ни спряха да варим ракия, нито изчезнаха дробчетата и шкембето. Имаме си и криви краставици, и прави, и на търкалета...

Но в главите на хората краставиците са главно на търкалета... А от ЕС чакаме да завалят пържоли, които ние да лапаме, без да работим, лежейки.

Такива балони са ни в главите, затова и малкото акъл не може да ни дойде навреме. Стига ни само да мърморим баналното: „Към който съюз сме се включили, все се е разпаднал”.

Откакто „Стършел” стана независим, повече от двайсет и пет години, сигурно сме правили много грешки в преценките си. Сигурно сме осмивали незаслужено някого или пък сме се доверявали на политици, които после са ни разочаровали.

Но в едно сме били последователни – в европейската ориентация на България. Искали сме я от самото начало на промените и днес смятаме, че членството ни в ЕС е най-доброто, което се случи на родината ни за годините на прехода. Иначе сега щяхме да сме нещо като Беларус, нещо като Украйна или Молдова, изобщо като нищо на света.

Миналата година бях в Европейския парламент. Като го видях колко е голям и що народ работи вътре, ми се отвориха очите за факта, който до този момент не бях отчитал – всеки месец Европарламентът се изнася от Брюксел и отива да заседава в Страсбург за една седмица.

За да бъдат уважени и французите като автори на идеята за Обединена Европа... Това пренасяне на близо 800 депутати, заедно с два пъти по толкова сътрудници всеки месец излиза доста скъпо (самолетни билети, хотели, командировъчни) на данъкоплатците от страните на ЕС.

Ето тази разсипия дразни нормалния човек. И ще пишем против нея, както и против всичките глупави инициативи на евробюрократите.

Но това няма да ни направи евроскептици.

Ние, стършелите, виждаме бъдещето единствено в ЕС. Даже от ЕС да останат само три държави - България, Румъния и Гърция, както кисело се пошегува премиерът ни.

Дори и тогава вестникът ни ще е „Евро-Стършел”, с притурки на румънски и гръцки.

 

  • В ПАМЕТ

    Сбогуване с Алек Попов

    АЛЕК ПОПОВ (1966-2024)

    • Спомени и оценки на популярни български писатели за автора на "Мисия Лондон"
     
  • ПОЗИЦИЯ

    Нобелисти: Край на толерантността към режима на Путин!

     Под това заглавие над 40 носители на нобелови награди се обърнаха към света с призив "световните лидери и всички хора с добра воля да се откажат от всякакви илюзии за Путин и неговия престъпен режим". Той е отворен за присъединяване

     
  • НЕЗАБРАВИМАТА

    Невена Коканова, която европеизира българското кино

    Тя се наложи на екрана не само с грациозната си красота, но и с щедрия си талант, с който изгради първоначално образите на млади девойки с чисти чувства и естествено поведение 

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ПРИЗНАНИЕ

    Похвално слово за Кирил Кадийски

    От столицата на поезията Париж.

    • „Той, Кирил Кадийски, е митологичен кон от квадригата на българските класици, които са сред нас и теглят колесницата на Словото“.
  • ИНТЕРВЮ

    "Россия - като чудовището на Франкещайн..."

    "Много скоро Путин, Руската федерация и руснаците ще претърпят военна и репутационна катастрофа, след която ще бъдат презирани и мразени от целия свят", казва Кънчо Кожухаров, автор на книгата „Империята на Пошлостта“

„Да живееш без някои от нещата, които искаш, е неразривна част от щастието.“

Бъртранд Ръсел, уелски философ, роден на 18 май преди 152 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Метерлинк на XXI век

 

Не на последно място, говорейки за Саманта Швеблин и конкретно за сборника „Седем празни къщи“, няма как да подминем и факта, че той е постпандемичен, което засилва темата за самотата, за счупените връзки, за личните лудости… 

Да накараш историята да запее: романът на Вера Мутафчиева „Случаят Джем“

 Написан през 1967 г. романът е със сюжет, който би се усладил на ревизионист като Хилари Мантел.

В името на психологията - научност, страст и отдаденост

 

Творчески портрет на психолога и историк на психологията, историк на българската психоанализа доц. Стоил Мавродиев