МИХАЛ МИШКОЕД, в. „Стършел“

Стотици ВИП-персони от каймака на обществото се събраха в градинката пред черквата, за да изпратят в последния му път един от тях – виден представител на елита. Скъпият покойник се представи пред гостите в махагонов ковчег. При надигането на капака ясно се очерта фината кройка на костюма, тъмен, с дискретно райе, излязъл изпод шева на „Ерменджилдо Дзеня”. Сакото бе комбинирано сполучливо със светла риза на „Ив Сен Лоран” и стилна вратовръзка на „Версаче”. 

За погребението близките бяха отпечатали елегантни покани, на черен фон със златни букви бяха указани часът и датата на събитието, както и дрес-кодът – облекло официално. В забележка под линия бе добавена молба към гостите да не носят цветя и венци, за предпочитане са парите в брой. 

Елегантната дъщеря на покойника пое ролята на аниматор на събитието. Специално за церемонията тя бе в стилна тъмна рокля, малко над коляното, дело на дизайнера „Роберто Кавали”, с изрязано деколте, под което дискретно се къдреше дантелата на сутиен „Триумф”. След като даде многобройни интервюта за национални телевизии и радиостанции, младата дама отдели специално внимание на гостите. Щом приемеше съболезнованията, тя си правеше селфи с всеки – селфитата тутакси се качваха във Фейсбук и събираха лайкове. 

След индивидуалните снимки ВИП-персоните се строиха пред черквата за общ кадър. Под режисурата на опечалената дъщеря бяха направени няколко дубъла - събралото се множество изигра последователно състояния на дълбока скръб, на лека печал и на дискретно веселие. Бъдещата режисьорка в последствие ще монтира най-добрите кадри от погребението в дебютния си филм за своя баща. 

За да запечата събитието от птичи поглед, над градинката се изви дрон. Дублира го и хеликоптер – кадрите отвисоко са включени в предварителния сценарий. Те ще отразяват гледната точка на покойника, чиято душа, преди да отлети, наблюдава отгоре кои са присъстващите на собственото й погребение. 

В края на церемонията над градинката бяха пуснати и ято бели гълъби. Стресирани от ръкопляскания, някои от птиците оставиха следи по реверите на скъпите костюми и по дантелите на елегантните рокли. Но организаторите на церемонията увериха гостите, че това е на късмет. 

Неуловен от микрофоните остана случаен разговор – лелка, пресичаща градинката, попита случаен минувач: 

- Кого загуби елитът? 

- Чувството си мярка, госпожо! – отвърна минувачът. 

 

 

 „Нито сега, нито някога съм била дива… Аз съм само Монсерат!”

Монсерат Кабайе, испанска оперна певица, родена на 12 април преди 93 години

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

Писателят си тръгва, остава читателят

 

Джулиан Барнс и в „Отпътуване“ използва писането като опит за осмисляне на себе си и света.

 

Деликатен и разтърсващ филм (ревю)

 

„Сантиментална стойност“ е трогателен и визуално впечатляващ филм, улавящ сложността на човешките чувства с рядка точност, деликатност и искреност.

 

За провокациите на егоизма

 

По своя жанр романът „Всичко, което имахме“ е антиутопия, но и трилър. Ако търсим влиянията, можем да ги видим не само сред майсторите на антиутопичното, но дори и при автори като Сартър...