МИХАИЛ ВЕШИМ, в. "Стършел"

Ловците често ги ползват – гумени патици за примамка. Викат им мюрета. Мюрето е застъпено в творчеството на Радичков. Напоследък - и в списъците на „Позитано” .

Страхотни мюрета подредиха позитанците за водачи на листите си. Уж на конгреса „пенсионираха” дъртите партийци, а Стефан Данаилов води хорото в две листи – в София и Варна. Той вече себе си едва води, но партията-майка разчита на него – носталгиците го помнят от „На всеки километър”. А по-младите не помнят как пише „Збогом” – нагледно доказателство за културата на един български професор, бивш министър и на културата. И друг виден социалист е оглавил листа – Кирил Добрев, онзи, дето пренасяше куфарчета с мангизи от Сръбско. Ценен кадър – разбира от финанси. Най-вече от личните и олигархичните.

Е, сред мюретата има и нови лица. Но с вълнуващо минало – журналистът Тома Томов е работил за ДС под псевдонима Тодоров. Ако в България имаше лустрация, Томов-Тодоров щеше да гледа листите за парламента през крив макарон. Но понеже нямаше лустрация, ние ще го гледаме в парламента. Както гледах­ме не един и двама агенти в разните парламенти.

И журналистката Елена Йончева е водачка на листа. Докато новият президент Радев я назначи в екипа си, още не взела и една заплата, старата майка-героиня (роди на 50) вече премина от „Дондуков” на „Позитано”. Всъщност като „безпристрастна” журналистка тя винаги си е била позитанка – нали се возеше на мотора, управляван от главния водач Станишев. Знае се докъде водачът Станишев докара управлението по времето на тройната коалиция. Пък и по времето на Орешарски.

В бесепарските листи новите лица идват с нови идеи. Например – проф. Иво Христов, социолог, идеен противник на Европа, идеен съмишленик на Евразия. Подкрепя анексията на Крим, прокобва разпрадане на Евросъюза – каже ли „Путин”, мед му капе от устата и рубли в джоба.

От същата порода е и новият позитански публицист-полемист Александър Симов – същи партиен Георги Кирков. С еднаква страст се изказва по всички въпроси и громи „соросоиди”, „протестери” и „либерасти”, където ги срещне. Силно обича Кремъл, ходи лично до Крим и вярва в Тръмп – истински социалист от ново поколение – поколението „от Тръмп, та на глог”.

А за водачката Корнелия какво да кажем... За нея да кажат „демократите”, които я издигнаха във властта по времето на Иван Костов. Знаеше ли се тогава кое преследва повече младата Корни – идеите (леви-десни) или кариерата – и при леви, и при десни?

Светът днес се чуди как да различи фалшивите новини от истинските.

На нас тук ни е още по-трудно – как да различим фалшивите хора от истинските?

  • АПЛОДИСМЕНТИ

    "Тя беше на много голяма висота..."

    Отзиви на международната оперна критика за дебютната за Соня Йончева роля на Лиза от "Дама Пика" на сцената на Метрополитън опера в Ню Йорк.

„Колко бяха верни думите, които татко каза: „ Всички деца трябва да се грижат за собственото си възпитание. Родителите могат само да дадат съвет и да посочат правилния път, но окончателното формиране на характера се крие в собствените им ръце“.

Ане Франк, авторка на „Het Achterhuis“, родена на 12 юни преди 96 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Сценарии за бъдещето

Сборникът „Червеният кръст на сцената“ съдържа драматургия и театрална есеистика на Цвета Софрониева, създадени между 1988 и 2024 г. Тя разглежда възможностите на културата да бъде „спешна помощ във време на промяна на отношението на човечеството към самото себе си“.

Тя танцува това лято

 

Заснет в Унгария „само“ за 90 милиона долара , „Балерина“ се очертава да е летен хит и да допринесе за поддържане интереса към легендарния свят на Джон Уик.

Българската дилема: между вера и далавера

 

Да рецензираш Александър Кьосев е – казано на корпоративен език – „истинско предизвикателство“. Но и опасна работа, защото ако я вършиш „необмислена или недомислена“, само ще се регистрираш като позорен участник...