МИХАИЛ ВЕШИМ, в. "Стършел"

Две неща, беше казал Айнщайн, са безкрайни – Вселената и човешката глупост. Като за първото не бил сигурен.

Този цитат ми е отдавна известен, но продължавам да се удивлявам – не от размерите на Вселената. Особено ме изумяват образованите глупаци – онези с по няколко висши, с научни степени и с велики претенции, че всичко им е известно. За такива един шоп, без да иска, бе намерил най-точните думи: „Вие, учените, сте много прости!”.

Преди три месеца беседвах с един такъв екземпляр. Беше млад човек, дипломиран юрист с успешна кариера в консултантска фирма... И телефонът му беше умен – скъп смартфон.

Като казах „млад човек”, се сещам за спомена на моя приятел Вичо Балабанов от младежкия фестивал в София през 1968-а. По улица „Раковска” маршируват младежи с вдигнати юмруци и скандират: „Хо-Хо-Хо-Ши-Мин!” – в подкрепа на комунистически Виетнам. А на един балкон стои стар човек, гледа ги отгоре и говори: „Млади хора, хубави хора, що ли не ви... майката!”.

Та, и на мен ми идваше да кажа нещо такова на младия юрист в края на нашия разговор. Иначе разговорът ни почна приятелски, но щом разбра, че съм журналист („Стършел” нищо не му говореше, дори не попита: „Ама той още ли излиза?”), веднага ме атакува: „Вие, журналистите, сте купени от Сорос”!

Аха, значи и той има оформено мнение за „Чудовището, заплашващо да глътне целия свят”... Попитах: „Че какво имаш против Сорос? Той е за „отворено общество”... Ти какво предпочиташ, може би да живееш в затворено общество? Както живяхме ние на твоите години, когато не можехме да отидем даже до Синеморец, защото трябваше открит лист?”...

„Не е вярно!” – възрази младият, хубав човек. – „Това е „соросоидна” пропаганда. Живели сте абсолютно свободно, а Людмила Живкова е отворила България за света – канела е тук деца от цял свят!”...

Тук щях да му кажа в прав текст онова – посланието към младите на възрастния човек от балкона. Но се сдържах, нали още древните са казали: не спори с глупака! Просто се преместих на съседната маса – по-далеч от умния телефон и не толкова „смарт” притежателя му.

Но този образован хубавец, успешен юрист, три месеца не ми излиза от акъла. Допреди да го срещна, наивно си мислех, че позитанската и пеевската пропаганда, отляво и отдясно, срещу „соросоидите”, „протестърите” и „жълтопаветниците” отива на вятъра...

Че може ли нормален, мислещ човек да вярва на тия измишльотини – например, че Сорос плаща за протести - не само у нас, срещу Пеевски и Орешарски, но и в Америка – срещу Тръмп?

Много съм се лъгал, цялата тая омраза, която се бълва от вестници, сайтове и телевизии намира благодатна почва и пониква в главите, най-вече на младите, които нямат памет за тоталитарна България.

Казвал съм го, но пак ще повторя – лошо е, когато в едно общество матраците имат памет, а хората нямат.

Обработвани от мощни пропагандни машини вече все повече наши сънародници вярват, че „либерал” е нещо като родоотстъпник-престъпник и никой не проверява даже в Уикипедия за какво става дума... „Основни ценности на либерализма са личната свобода и социалният прогрес. Либералното управление означава социум, в който има свобода на мисълта, свободно обменяне на идеи, пазарна икономика, поддържаща частното производство и предприемачеството, прозрачност на управлението, също ограничения върху властта на църквата (и подобни религиозни институции) и на правителството. Подкрепени и защитени са гражданските права, откритите и честни избори, свободата на печата, свободата на вероизповеданията, свободната търговия и частната собственост. Либерализмът доразвива принципите на демокрацията и демократизма.”

Цитатът е взет дословно от Уикипедия – ами, млади хора, хубави хора, всеки от вас има смартфон в джоба, отворете, прочетете!

Вместо да вярвате на жълти сайтове и да зяпате онлайн червено-кафяви телевизии. По една такава евразийска интернет-медия в интервю, водено от червения „всезнайко” и вече депутат от БСП Александър Симов, друг „всезнайко” и бивш червен депутат, Валентин Вацев, казва направо „Тръмп вероятно ще оправи нещата, като набучи на кол Сорос”...

Брей, че елегантна метафора на университетски преподавател! Набучване на кол – в двайсет и първия век! И това му е малко на оня милиардер, Сатана-либерал, който развращава света с пари и с идеи за „отвореното общество”... Онзи световен злодей, дето мъти водата и пречи на диктатори като Путин, Ердоган и Орбан да си управляват безнаказано и вечно „затворените общества”. А у нас пречи на политическата мафия да краде безнаказано и вечно...

Млади хора, хубави хора, въздъхвам накрая като онзи стар човек от 1968-а ... Защо ли смартфоните ви са доста по-умни от самите вас?

 

  • ПРИЗВЕДЕНО В БЪЛГАРИЯ

    Христо Бръмбаров  - корифеят на българското певческо изкуство 

    Внушителен е броят на неговите ученици - Гяуров, Гюзелев, Узунов, Селимски, Димитър Петков, Рафаел Арие, Гена Димитрова, Катя Георгиева,  Димитър Петков, Стефан Еленков,  Рада  Конфорти, Тодор Бонев, Лиляна Василева, Стоян Попов, Сабин Марков...

    ---

    Тази година се навършват 120 години от рождението му.

„Талант, който не се мени, не се движи и обновява, тлее и загива.“

Леон Даниел, български театрален режисьор, роден на 17 февруари преди 98 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

„Петте кьошета“: несглобяемият пъзел

 "Смятам романа на Панайот Карагьозов за остра реплика към цялото умилително носталгично венцехвалене на социализма, към който мнозина са се устремили да ни върнат не само чрез медиите и социалните мрежи, а и с конкретни действия", пише Алберт Бенбасат.

Вярвайте в чудеса!

 

„Не затваряй очи“ е въздействащ и топъл филм, необходим да сгрее загрубелите ни и потънали в света на материалното души...

Куинси Джоунс и несъществуващите формули за успеха

 

Между огромното количество от архивни материали, истинската ценност на филма "Quincy" се разкрива в непрофесионално заснетите кадри от телефона на Рашида Джоунс, които се появяват по-рядко, отколкото ни се иска.